Понякога отварям папката си със снимки и не мога да повярвам, че някога тези неща са се случвали. Че аз съм минала през толкова метаморофози. Само по цвета на косата ми на снимката мога да Ви кажа през коя година е била заснета. И по прическата. А да не говорим и за другите черти на лицето ми, които толкова много са се променили, че се чудя дали все още съм аз.. хаха..
А някога любимият ми цвят беше зеленото. И нищо, че сега е нагло заместен от лилавото, вчера като се връщахме от семейната почивка за празниците, открих онази нестихваща любов по зеленото, която ме обземаше преди години, и знам, че не съм се изгубила съвсем. Същата съм и същевременно не съм. Аз ли се промених или вие? Или всички заедно поехме по различни пътища, срещнахме различни хора и открихме нови емоции, които да завладеят сърцата ни..
Надявам се поне да сме щастливи така. Аз съм. Защото макар лилавото да няма измеренията на мечтателското зелено, се сещам, че първия път, когато хванах флумастер, за да оцветя принцесата си с бална рокля в детската градина, избрах лилаво за устните й, защото бях хипнотизирана от него. Сякаш ме дърпаше като магнит към себе си и накрая оцветих цялата рокля на принцесата в лилаво, даже и бижутата й.
Понякога се въртим в кръг, но стига като стигнем до началната права да сме доволни от наученото и преживяното, мисля, че всичко е наред. В крайна сметка, не е ли това смисъла на живота?
----------------
Now playing: Fightstar - 99
via FoxyTunes
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment