В същност, не е толкова трудно да отвориш нова страница в живота си. Просто трябва да забравиш написаното досега, да си сложиш розовите очила и да започнеш да твориш наново мислите, копнежите и мечтите си.Всеки сам избира какъв да е и стига ти да се харесваш, всичко е окей. А аз чувствам перфектно в кожата си тия дни.. Вярно, май е заради розовите очила на Стен, през които ми се виждат очите, но май и новата ми нагласа за живота изиграва своята роля. Поправка, тя не е нова, но просто преди не съм й обръщала внимание. И сега, когато всички се вайкат за матури и тем подобни, аз спокойно се радвам на падащите жълти листа отвън, на приятелките ми, които гледам да излизаме колкото се може по-често, защото са ни много различни плановете за след 12 клас и използвам всеки един момент да се смея от сърце.. Нямате си и представа колко зареждащо с енергия е да се смееш без да спираш в продължение на 25 минути - в автобуса, в училище, към спирката, докато гледам филмче, докато пиша домашно.. Учудващо, но стига да решиш, че нищо няма да попречи щастието и че няма да позволиш на никой да те изнерви - светът е по-розов.. или лилав. Според мен лично, лилавото е много по-сладуресто-оптимистичен цвят. ^^И така.. блогът отново е отворен. Отново си играх доста време с него и се надявам дълго да остане така. (:
~Вдъхновено от 'Time To Pretend' на MGMT
No comments:
Post a Comment