Breathe me.

И става все по-лошо и по-лошо..
Хъх.

Като започнем с това, че първият срок го завърших повече от потресаващо, въпреки че бях с ясната представа, че ще ми е важна тази година, просто не е истина. Не знам дали защото ме беше мързел толкова или просто съм някакъв тип мазохист, който обича да си причинява душевна болка и нерви, но си е факт. Вторият срок уж трябва да се стягам, а ще ходя на екскурзия в Турция, на концерт на Депеш иии ще си взимам (дай, Боже!) SAT-а. А, и да не забравим, че ми предстои 18ти рожден ден (лол, кога го стигнах, не знам, но си е малко депресиращо, имайки предвид, че вече нищо няма да ми е забранено от законна гледна точка - е, почти всичко.. ^^).
Дам, второ - осъзнах, че съм от-вра-тителна. Отрязах по възможно най-гадния начин едно момче (между другото, за което ми е още гузно - да се има в предвид!), а той не го заслужаваше, поне не по този начин, колкото и Стен да ме успокоява, че съм се справила отично със ситуацията. Но в моя защита мога да кажа, че за първи път ми се налага да отрязвам някой, който е толкова настоятелен, така че .. хм.. да.. Може би в бъдещето, когато не тича след мен постоянно и го видя с някоя мацка, виснала на врата му, ще му се извиня подобаващо. Но засега, дистанция, момче! Аз съм от този тип хора, които обичат свободата си и при най-малкия опит някой да навлезе в личното им пространство без питане, стават агресивни. Мхм. *клати глава одобрително* Въпреки че гледам, пак се пробва, ама нъц, за негово добро е.. Когато се изнервя, обикновено казвам неща, които не мисля и (е, в същност много си ги мисля даже, но подробности) са леко остри, даже много. Даже приятелите ми често ми се карат за това, че съм била малко нетактична, но не знам друг начин.
И трето..
Днес ходих на погребение.Представяте ли си? И плаках. И прегръщах. И ме болеше.. И се чувствам като в сън. Още не мога да повярвам. А не знам за нея. По дяволите, мразя това, че съм неспособна да кажа правилните думи в правилния момент.. Ако искате шут, обадете се! Но да съм опора и рамо, на което да поплачеш - не ме бива. Наистина се мразя за това. И все пак, това е единственото, което мога да предложа. Защото каквото и да кажа, нищо няма да го върне, нищо няма да я успокои и усмихне истински. За първи път трябва да съм наистина "добрата" приятелка, която в труден момент познаваш иии.. ще поема отговорността. Защото знам какво е да загубиш близък. И защото я обичам. Ако имах втора сестра.. сигурно щеше да е точно като нея.

Депресии, к'во да ви кажа.. Понякога се насъбират наведнъж.
Както казват -->> Misery loves company.



----------------
Now playing: Sia - Breathe Me
via FoxyTunes