Дам, точно така. Последната книга. Последната. Колко ли пъти ще я прочета? Защото загубих бройката на предходните..
Нали знаете, че всеки си има по някакво важно събитие, което е тооолкова далече и си му служи като ориентир в живота. Всеки ден мисли за него и се събужда с мисълта, че му остават 24 часа по-малко. Нещо, което желаеш от дъното на душата си и все пак би го чакал, колкото трябва. не би искал веднага да го получиш, защото моментът, през който го чакаш е много ценен.. За някои това е завършването на гимназия/ университет, за други пък е моментът, когато създадат семейство, открият любовта..
Аз не чакам много. Защото любов, мъка, смях и разочарование понякога се събират в четири перфектни книги. И на 2 август ще крещя и ще скачам и ще прегърна всеки, който ми се появи. Тогава ще излезе последната книга. Сигурно ще е доста силничка, след като е финал. И макар малко да ме е страх, сигурна съм, че краят ще е подобаващ. Защото всеки си иска хепиенда, а Стефани не би ни го отнела. В противен случай, ще прочета първата отново и всичко ще е наред.
А моя Едуард ще дойде. Знам си. Остава да почакам зората..
No comments:
Post a Comment