jar with silver feathers

You know, maybe the reason we fall in love so fast is because we've got so much love to give?

9.02.2007

Буболечка


Разглеждам си аз блоговете в страничната лента на моя собствен-оранжево, черно, бяло, коне, филми, чадъри и си слушам Стейси Орико. Чудя се-защо под ягодите, блогът ми е лилав? Любимият ми цвят е зеленото, а и никога лилавото не ми е бил любим. Дали, защото имах текстури само на лилаво за обработката на снимки или пък може би-вътрешно в себе си обичам лилавото?
После започвам да си припявам "Stuck" на гореспоменатата певица и пак се чудя. Защо под ягодите си изтеглих целия албум, който ми беше любим чак в пети клас? Сега не слушам такава музика, такъв тип изпълнители. Дали, защото просто нямаше какво да правя или пък ей така, съвсем случайно,
може би - се опитвам да върна стари спомени? Може би, защото искам да се самозалъжа, че не съм се променила оттогава? Че няма да се променя?
А сега, точно сега, се чудя.. Защо кръстих този пост "буболечка", след като имах съвсем ясна представа как ще почна този безсмислен на пръв поглед пост? Никога не употребявам тази дума, пък и честно казано не намирам логика или връзка с написаното досега. Дали, защото съм имала предвид, че всички тези "чудни" неща ме дразнят като досадни буболечки? Или пък, може би, си внушавам, че всичко е наред и ще пиша за по-обикновени неща, а не това, което ме тормози? Защото, ако трябва да съм честна, не това ми се върти в главата, централно.. Има и още нещо.. Но нека продължаваме заблудата, да се правим на "ударени", че нищо няма, всичко е наред.


Чудя се, дали да изтрия това нещо, този пост? Е, хайде пък, писах го 100 часа, ще го постна.. нищо, че само аз си знам за какво става въпрос. Ха, първата ми тайна само с блога ми.. И то каква..

2 comments:

smile said...

Вив, златна си.
Тайните са тайни за да се спотаяват, кийп дъ уърк.

И какво му е на поста.
много си е постен, я!

~Вълшебната вълничка~ said...

Мерси много, Зори. *гушки*
Ти си истинска усмивка! ^^