Шанс

Някой горе е голям шегаджия.
Стигнах до това прозрение точно вчера, към 10.15 вечерта, когато..


Онзи перфектния..
В предния пост..
Точно след два дни вече се бях поуспокоила. Даже успях да си прочета последните страници на ХП7 спокойно. Вече мислех само на половин час за него. Не ми се подигравайте, беше голямо постижение. После срещнах рожденичката на онзи рожден ден (о.О) иии така завъртях нещата, че тя сама ми призна, че му няма телефона. Вече не се усещам как успявам да получа отговорите на въпросите ми, без дори да правя усилие.
Тогава се отказах..
Не се сърдете, но просто реших, че е време наистина да забравя. Да го забравя. Пък ако му е писано, ще се срещнем все някога нали? Пффф, мразя момента, в който си помислих това. Вчера, точно към 10:15 вечерта се случи. Отново го видях. Не очи в очи, но виртуално... Можете ли да си представите? Точно миналия ден най-добрата ми приятелка решила да отиде на гости на някаква нейна съседка.
И разбирате ли, точно в този половин час, когато стояла при нея, някакъв съученик на съседката й праща клипче как с негови приятели пеят "Клетва" на Щурците на някакъв купон. И какво си мислите вижда бест-ката ми? Точно на минута и някъде 18та секунда се появява моя пич, за да сложи ръка на сърцето си, явно запленен от песента и бла-бла.. (това не е от значение).. Били някакви негови приятели. Видеото е малко размазано, но не обърнах внимание на това.
Не е ли забавно как точно деня, в който реших окончателно да се отдам на лятото си той да се върне обратно в мислите ми? Господи, мисля си го още от вчера. Светът е толкова малък..

И все пак...
Вече не знам нищо, не искам нищо...
Просто или някой горе ми дава стократни шансове и се опитва да ми подскаже нещо или съм най-големия нечий шут..
И в двата случаи, не разбирам нищичко. Единствено знам, че ако някой ден имам възможността да срещна това момче иии не знам..
Да си поговорим?
Определено няма да я пропусна...
Сигурно си има причина, поради която онзачава толкова за мен..