jar with silver feathers

You know, maybe the reason we fall in love so fast is because we've got so much love to give?

7.20.2007

На сигурно

Наскоро установих... Всъщност, кого лъжа? Винаги съм си го знаела.


Аз съм лицемер.

Постоянно давам съвети на приятелите ми как да се впускат в разни приключения и да рискуват. Защото нали-който рискува, печели. Но аз никога не рискувам. предпочитам да играя на сигурно. Изпускам милиони шансове, които животът ми предоставя ежедневно, но мен ме е прекалено бъз, за да се поддам на течението. Просто предпочитам лесното, безболезненото.

Не се карам с нашите да ми удължат вечерния час, защото ме е страх съвсем да не ме накажат.
Не поглеждам момче, което ми харесва, защото ме е страх, че няма да ме погледне така, както аз искам.

Не обичам хората, защото ме е страх, че после ще ме боли.


И
всеки ден все повече се примирявам с неща като тези и просто ги приемам. Не се боря да си ги отвоювам. Дали съм прекалено слабохарактерна? Защо по дяволите не рискувам поне веднъж? Пък ако ще всичко да изгубя..


Н
о не мога. Вече не се усещам как отдръпвам всички бурени около мен, за да не ме убодат. А някъде там може би се е криела моята роза, уви...

4 comments:

Selene said...

Това не е лицемерие, Вив. И съм сигурна, че не си чак толкова "на сигурно". Също съм сигурна, че ще се научиш да рискуваш и само ще спечелиш от това. Вярно е, че любовта носи болка. Мой много близък човек ме нарани ужасно дълбоко наскоро и признавам, че е ужасно. Непоносимо. Опустошително. Но си мислех - ами ако никога не бях срещала този човек? Да, тази болка щеше да ми се размине. Но щях и да пропусна мнотго щастливи мигове от по-далечното минало. Сложих хубавото и лошото на везните и... Ами, реших, че си струва. Дори второто напоследък да е в по-големи количества, хубавото не може да бъде заличено от спомените никога. :)
Рискувай, живей, трупай опит.
А "лицемерие" е гадна думичка със съвсем друго, много по-лошо значение, което далеч, далеч не те описва.
Целувки!
{}

Nox said...

Вив, наистина разбирам какво имаш предвид, защото съм бил там.
Истината е в това, че...живота е некъф странен. Никoй не се ражда научен как да хивее, обаче упорито всички очакват от теб да знаеш най-малките подробности.
Това, което ще ти кажа е...
Да не бъдеш розата на Малкия принц. Позволявай си да падаш понякога, впускай се в непредвидени приключения, падай... и по-важното ставай. И така след време ще осъзнаеш, че малката Вив е станала велик боец.
Само така се учим да живеем. Не се самоизолирай така жестоко (:
И да, това не е лицемерие. Така че не буди така критична към себе си
Поздрави и мечки

Огледало said...

Хей, Вив, какви са тези приказки?! Послушай собствения си съвет и опитай. Поне веднъж. И тогава ще разбереш, че си заслужава.
Защо да си лицемер? Това, че даваш такива съвети (добри), не означава, че лицемерничиш. Глупости, щеше да е така, ако ги подвеждаше и лъжеше. (И пак нямаше да е лицемерие в пълния му грозен облик.) А ти, напротив, показваш им правилния път - алтруизъм, не лицемерие. Помисли и за себе си, обаче, поеми на своя глава риска - бори се, търси, обичай ... Заслужава си. Живей пълноценно, пък било то и с горчилката на моменти.
Вив, не си слабохарактерна, самото ти осъзнаване на проблема те прави открит човек, който не се самозаблуждава. А това говори, че си силна.
Ние вярваме в теб. Аз вярвам в теб.
Имаш поздрави, целувки, прегръдки и ... подкрепа ^^

~Вълшебната вълничка~ said...

Много ви обичам, знаете ли? И тримата, и точно в този момент най-много..

Просто си завиждам, че имам честта да ви познавам..

^^ много прегръдки..