Болката

...понякога представлява голяма част от живота ни,нали?



Омг,първият път,когато чух песента на моите идоли Three Days Greace с простичкото заглавие Pain се разплаках,не можах да спра сълзите си и се разплаках.Защото песента съдържаше точно тези няколко думи,които описваха моменти от живота ми,да не кажа по-голямата му част.Може би прекалено истинско и вярно ми се стори и знам,убедена съм,че онези сълзи бяха от радост,че поне някой ме разбира някъде там.
Да,болката..Дори,когато споменавам самата дума почва да ме боли цялото ми съзнание,душата ми.Сякаш постоянното ми пилеене на шасновете,които живота така благосклонно ми подарява,е именно за да изпитам болка.Дали не съм мазохист,че продължавам да си падам по хора,които знам,че никога няма да ми обърнат внимание?Дали съм мазохист,че продължавам да правя същите грешки с приятелите ми,с които държа,знаейки,че и тях ще ги боли?А може би просто съм привикнала към определена доза болка и като наркоманите се опитвам да си я набавям всеки ден.
Не знам...Не искам да знам..Сякаш и няма значение..Вече съм изморена да търся смисъл в смислените неща,защото те имат най-малко смисъл..

Pain, without love
Pain,I can't get enough
Pain,I like it rough
'Cause I'd rather feel pain than nothing at all
Pain, without love
Pain,I can't get enough
Pain,I like it rough
'Cause I'd rather feel pain than nothing at all

хъх,сори за депресивния пост,но по-добре да си го излея тука,че иначе пак ще си го изкарам на който не трябва...