Чувствам се толкова малка и незначима в този свят...
Има толкова още неща,които искам да опитам , видя , намеря , чуя и опитам , че няма търпение да разполагам сама с живота си.
Искам да летя с балон , да чувствам вятъра в косите си,птичките и пчеличките около мен , поставила чашата си топло шоколадов мляко на някое облаче. Искам да се излегна на пясъка на някой безлюден остров , да чувствам пясъка между пръстите си и да слушам вълните,които се разбиват мелодично в брега.Ще се оглеждам в кристалната вода в океана и ще се усмихвам на глуповатото си изражение , което ще ми се присмива приятелски.
Искам да се разхождам из девствена гора,високо в планината , където мирисът на горски ще ме обвие гальовно и ще ме предпази от всички лоши мисли,ще се слея с природата.
Толкова неща,които ме вълнуват сигурно никога няма да опитам , но само мисълта за тях сякаш ме придвижва към тях.Самата мечта понякога е по-близка до пълното щастие от реалността...
От вълшебната любопитка,която иска да преоткрие света..~
5 comments:
Не спирай да се бориш за копежите на сърцето си... Именно борбата за тях и миговете преди да ги постигнеш често са по - скъпи от самия реален успех...
{}
Напълно права си...
И точно за това смятам да се наслаждавам на живота,на моето най-дълго пътуване,а пък къде ще пристигна накрая вече няма да има толкова голямо значение.. ^^
вив, не мога да не те цитирам:
"красиво е...."
^^ поздрави
вив, ти си малък гений
уиш ю лък :)
мисиии... Трогната съм <33
Post a Comment