jar with silver feathers

You know, maybe the reason we fall in love so fast is because we've got so much love to give?

1.11.2007

Черно-бяло


Днес ми е сиво настроение.А може би винаги ми е такова,но просто се крия зад вечно усмихната маска,не знам.Колко изкуствен седи този пост,на фона на предните,но това съм аз:съвкупност от две толкова противположни емоции.В единия момент съм весела,а в другия сякаш се имзарям от всичката тази преструвка.Защо го правя?Защото другите не заслужават да ги натоварват със сложните си драматични тинейджърски мисли,които ме задушават,убиват,унищожават.Затова реших да продължавам с тази илюзия за вечното щастие,вечната красота и бла-бла...Да,добра съм в заблуда,в лъжата и ако щете го наречете "лицемерие",но и без това никой няма да ме разбере.Защо да показвам на другите релаността,след като в повечето случаи тя само усложнява живота ни-аз просто им давам празноглавите и клиширани гледни точки на света,в които не вясвам и капка вяра. Приятелите ми не идват,за да им кажа "Абе,то и без това се е видяло,че никой няма да те погледне,защото си досадна и т.н.".Те идват,за да кажа "Спокойно,твоят принц,който ти е изреден от съдбата ще дойде и ще бъдете щастливи,защото ще бъдете избрани един за друг...да,да-глупости..." Всъщност няма такова нещо като щастие-то е мимолетно чувство,което е съпроводено с голяма болка след това.Наблюдавала съм толкова добре живота на сестра ми и на няколко мои близки,че едва ли не съм спец по техния живот.Всичко се повтаря...Момичето среща уж избранното момче,обаче той разбираш ли-"много я обича" и стават гаджета.На втория ден те вече не изпитват "любов",а нещо което напомня на привързаност,затова и е толкова лено да го нарушиш.На момчето или на момичето му доскачава от тази тооолкова "силна" любов и скача в чуждото легло,защото нали така е намерил/а новата си голяма любов.и така до края на живота им... И знаете ли коя е голямата ирония на безсмисления ми живот,в който сякаш всичко е толкова очаквано?Това,че продължавам да мечтая за този несъществуващ принц,който ще ме дари поне с един ден "любов",макара да знам,че после ще страдам...Поне ще съм опитала и ще мога да говоря от личен опит....
I am colorblind
Coffee black and egg white

Pull me out from inside

I am ready,I am ready

I am f i n e...

"Colorblind" Counting Crows

5 comments:

Anonymous said...

Такива принцове просто няма - или поне са на изчезване. А ние, хората, сме предпразположени да си изграждаме едни идеални характери дори само по първия поглед... След което идват големите разочарования.
Аз също съм била свидетел на няколко чужди събирания и раздели и не съм останала с приятни впечатления. Съветът е - чакай, истинската любов идва бавно, сигурно, и най-вече се изразява в приятелство...
А за маската - не си я сваляй пред всеки, пази си я, не всеки ще оцени подобаващо същността ти зад нея...
And smile... :)

fka.selkie said...

мерси,Лили(нали така се казваше...?прощавай,ако греша,но не съм от най-паметливите)
всъщност понякога имам много странни моментни състояния,в които ми е адски крив света,така че това "smile" ми дойде доста добре...(мерси за което^^)
а,иначе...според мен даже няма такова нещо като истинската любов,така че и вече спрях да я търся...не мога да открия нещо,което не съществува...

Grinch said...

Бъркаш "любов" със "щастие". Едното няма нищо общо с другото ; )
Истинската Любов не съществува. Не и онази Чиста, Вярва и Вечна, за която четем по приказките. А живота си е живот, просто е нужно хладнокръвие и студена логика, не е необходимо да хлътваш по всяко свое гадже. Защото само страдаш.
Но и без принца на мечтите ти може да си щастлива. Радвай се на малките неща, на изгрева, на полъха на вятъра, на разходките в парка. На малките и банални неща. Понякога те са истинския клъч към щастието. {}

Anonymous said...

"Но и без принца на мечтите ти може да си щастлива. Радвай се на малките неща, на изгрева, на полъха на вятъра, на разходките в парка. На малките и банални неща."
Абсолютно съм съгласна... Сама се чувстваш изключително добре през повечето време, стига да се познаваш и да знаеш какво искаш да правиш.Но във живота на всеки има определени моменти, когато просто имаш нужда от някой... въпреки че от тази нужда обикновено произлизат само болки и проблеми...

fka.selkie said...

мерси...може би наистина сте прави.. :))