Пост,посветен на забравените...

И естествено идва момент,когато се сещаш,за хората,които са останали в миналото,но не си успял да им благодариш за милион приятните мигове,забравените... През целия ми все още 15-годишен живот,съм се запознавала с доста интересни и не толкова интересни,забавни и леко скучновати на моменти,умни и малко глуповати,саркастични и миловидни,но все пак бивши приятели-личности.Сега,поглеждайки назад,осъзнавам,че без тях,без дори една от тези личност,сигурно нямаше да има и грам от това,което съм сега.Всеки един от старите ми познати ме дари с частица от тях и ме научи на нещо,за което искам искрено да благодаря. На първата ми най-добра приятелка,или може би на първата ми приятелка,искам да посветя началото...Тя беше човека,който ми показа,че това да съм срамежлива е всъщност чаровно на моменти.Показа ми какво е смелост и да защитаваш приятелите си,какво е да се грижиш за тях и наистина да си "истински приятел". На втората ми най-добра приятелка искам да благодаря за това,че ме научи какво е да не мислиш само за себе си,да се раздаваш цялата,без значение,че може да не получиш нещо в отговор.Благодаря й за вече беглите,но наситени с емоции дни и лудешкия смях,на който свикнах. На първия ми клас(да,досега съм била в 2 начални училища..),та на тях благодаря за приятните мигове,в които успях да разбера,че не винаги трябва да съм толкова доверчива,но все пак да не забравям,че всеки може да греши.Те ме научиха,че винаги можеш да разичташ на приятелите си,да ти бъдат подкрепа,да им се опреш на рамото в лош момент. На втория ми клас,искам да посветя по-голямата цялост от характера ми.Там вече се сблъсках със завист,но и с неочаквана за мен саможертва;любов,но и предателство.и все пак,именно там се чувствах най-щастлива,най-близка до небето,най-безгрижна... На третата ми най-добра приятелка...всъщност те са две...Те са най-близките същества,които съм допускала до себе си.Въпреки че едната направи гаф,се чудя-защо продължавам да се хвърля в огъня за нея да я защитавам и прочие?Може би,защото с нея съм си прекарвала и тъжни,но и весели дни.Защото,макар грешките,тя винаги ще си остане най-добрата ми приятелка...прекалено много сме изтърпели заедно...А на второто момиче,благодаря й за съветите,които са ме спасявали от пропастите и за утешителните думи,които са ме спасявали от сълзите. На момичето,което ме изтърпя 8 години и продължава да ми е приятелка-тя..с нея вече се разбираме,дори без да си кажем думи,толкова сме близки...не,тя не е забравена и никга няма да бъде,надявам се.. На новия ми клас...ах,той е най-наситения с напълно противоположни чувства и емоции,които се сменят със скоростта на светлината.Но те не са забравени...Може би,някой ден ще пиша и за тях.. Не споменах имената,нито сигурно ще имам смелостта да им благодаря лично,но може би...някой ще прочете това,ще го разкаже на някои,а този някой на друг,и когато стигне до тях-те просто ще почувстват,че е за тях... Благодаря Ви...