love is everywhere i go

Това розово започна да ме напряга и наистина - в мига, в който разкарах всичко и блогът ми остана пуст и незабележим, се почувствах по-добре. Сякаш бях свалила огромен товар от плещите си.. Надали ще го оставя така дълго, но засега нека подиша на спокойствие. ^^

А сега малко приятни емоции.
Леко го откраднах от ггбит.инфо, но просто не можах да се сдържа.. Очарователни са.

Група от професионалисти задали на деца от 4 до 8 години въпроса: „Какво според теб значи ЛЮБОВ?”
Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква.

Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.
Ребека – 8 години.
***
Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били – 4 години
***
Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.
Карл – 5 години
***

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси – 6 години
***
Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.
Тери – 4 години
***

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.
Дани – 7 години
***
Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили – 8 години
***

Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби – 7 години
***
Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш.
Ника – 6 години
***

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден.
Ноил – 7 години
***

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи – 6 години
***

По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди – 8 години
***

Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер – 6 години
***

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн – 5 години
***

Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис - 7 години
***

Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан – 4 години
***

Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен – 4 години
***

Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен – 7 години
***

Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк – 6 години
***

Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят.
Джесика – 8 години



И бтв.. Честит трети март! ^^




----------------
Now playing: Sam Phillips - Love Is Everywhere I Go
via FoxyTunes

only when i stop to think about it..

Просто.. просто.. толкова съм бясна, че няма накъде повече. Реших да почета малко днес. Нещо, което рядко се случва в последно време. Та, сестрата ми препоръча книга, която била много 'яка'; много щяла да ми хареса. И съответно, като пълна глупачка (сякаш не го знаех вече, че имаме коренно различни разбирания за 'яка' книга), избрах точно нея. Всичко започна добре, към 3 този следобед прелистих доволна първата й страница и неусетно бях запленена от историята, стила на писане и непредсказуемостта на случките. Меко казано, бях очарована. Още преди да се усетя, вече я бях преполовила и бях жадна за още. Разбира се, това е съвсем нормално за мен, тъй като страдам от нужда постоянно да съм обсебена от нещо - било то филм, песен, книга, каквото и да е.

Книгата я прочетох точно преди пет минути.
А защо съм толкова бясна? Защото имаше възможно най-тъпия край евър. От типа ' и тя се събуди и всичко се оказа сън' само че без събуждането от сън. Никаква развръзка, никаква поука, нищо. Оставаш същия, какъвто си бил и преди да я прочетеш. Никакво развитие на героите, никаква идея, никакво.. ох. Четири загубени часа. А имах и домашни и още глупости на главата, а аз.. чувствам се предадена. xD И знаете ли кое е най-гадното? Че книгата дори няма отворен край.. За първи път смятам, че има нещо по-неприятно от отворения край. Задънената улица.

Пффф. И какво направи Вяра? Отиде в хола да се оплаква на майка си и в момента, в който си отвори устата, за да изсипе гнева си - се разрева. xD Ужас някакъв. Ужас, защото по принцип не съм от хората, които реват, когато са ядосани. Просто явно толкова много ми се е било насъбрало - стрес и аз не знам още какво - че при първата пролука на чувства избухнах като някакъв вулкан. И съответно, каквото съм бебе, сега съм си надула Three Days Grace тооооолкова силно, че почна да ме боли главата. Нещо като вътрешен мини-протест.. ^^

А книгата е 'Лекарство против северния вятър'. НЕ я препоръчвам. Но разбира се, какво разбирам аз от хубави книги, нали?



И не мога да разбера - защо главните женски героини са винаги толкова абсурдно антипатични!?!?!?!?!!?



----------------
Now playing: Three Days Grace - I Hate Everything About You
via FoxyTunes

just shut your eyes so i can make sense of it all..

Искам всички да млъкнат, по дяволите! Тихичко.. м н о г о тихичко. Така. А сега да се отдръпнат от мен. Далеч.. м н о г о далеч. Чувствам, че се задушавам, че не ми достига въздуха вече. На всяка една крачка ме чакай някой, който да ми каже, че не се прави така или пък да ме успокои, че другия път ще се справя. Млъкнете! Това си е моят живот, моите решения, моите грешки. Затова се обърнете на другата посока, лишете ме от присъствието си за известно време и ме оставете насаме с мислите ми. Как иначе очаквате да разбера какво става, по дяволите??

И тогава си го представям.. На последната седалка на прашен автобус, посока - няма значение. Само една раница с дрехи, фотоапарат, малко пари и музиката ми. Ще решавам кръстословици по време на пътуването, а когато пристигна, където и да е, но далеч оттук - ще се слея с тълпата, природата, с всичко, около мен. Ще живея за мига, без да мисля за това, което съм оставила зад гърба си или което ме очаква в бъдещето. Вниманието е приятно нещо, докато не почне да притиска свободата ти в ъгъла. А през последните няколко дни се чувствам точно така.. Притисната, заклещена в клетка. И все пак продължавам да се усмихвам.. Усмихвам, усмихвам, и накрая днес щях да разрева, защото не спрях на един stop. o.O А инструкторът даже не ми се кара толкова много, просто усещах как солените капчици напират да излязат от очите ми. Дори те искаха свободата си..

Понякога ми се иска да прегърна облак..
В момента обаче имам нужда той да ме прегърне.






----------------
Now playing: Fightstar - Waste a Moment
via FoxyTunes