just shut your eyes so i can make sense of it all..

Искам всички да млъкнат, по дяволите! Тихичко.. м н о г о тихичко. Така. А сега да се отдръпнат от мен. Далеч.. м н о г о далеч. Чувствам, че се задушавам, че не ми достига въздуха вече. На всяка една крачка ме чакай някой, който да ми каже, че не се прави така или пък да ме успокои, че другия път ще се справя. Млъкнете! Това си е моят живот, моите решения, моите грешки. Затова се обърнете на другата посока, лишете ме от присъствието си за известно време и ме оставете насаме с мислите ми. Как иначе очаквате да разбера какво става, по дяволите??

И тогава си го представям.. На последната седалка на прашен автобус, посока - няма значение. Само една раница с дрехи, фотоапарат, малко пари и музиката ми. Ще решавам кръстословици по време на пътуването, а когато пристигна, където и да е, но далеч оттук - ще се слея с тълпата, природата, с всичко, около мен. Ще живея за мига, без да мисля за това, което съм оставила зад гърба си или което ме очаква в бъдещето. Вниманието е приятно нещо, докато не почне да притиска свободата ти в ъгъла. А през последните няколко дни се чувствам точно така.. Притисната, заклещена в клетка. И все пак продължавам да се усмихвам.. Усмихвам, усмихвам, и накрая днес щях да разрева, защото не спрях на един stop. o.O А инструкторът даже не ми се кара толкова много, просто усещах как солените капчици напират да излязат от очите ми. Дори те искаха свободата си..

Понякога ми се иска да прегърна облак..
В момента обаче имам нужда той да ме прегърне.






----------------
Now playing: Fightstar - Waste a Moment
via FoxyTunes