jar with silver feathers

You know, maybe the reason we fall in love so fast is because we've got so much love to give?

5.18.2010

Off i go.. Where i fall is where i land.


Мина ми и последната матура.. Докато се усетя ще мине и бала, и екскурзията, и лятото. Ще започне нов етап от живота ми. На чисто. Нов шанс да покажа на себе си и на другите, че съм се поучила от грешките си, че съм поумняла малко или много от осми клас насам. Но за да започна да пиша нова история, трябва да завърша старата. Защото ако не друго, то поне едно разбрах - не можеш да живееш в миналото и да очакваш, че настоящето ще ти се усмихне. Затова и трябва да свърша някои и други работи, да затворя някои и други врати, да прибера някои и други снимки в албуми и най-накрая да ги превърна в красиви пеперуди от спомени, които да излетят някъде там към розовото небе.. В крайна сметка имам цяло лято да извърша този така мъчителен иначе процес. Започнах бавно, но вярвам, че малко по малко ще пренаредя живота и ще изпразня рафтовете, за да поставя нови книги там.
Първата стъпка беше да спря да се надявам. Някои приятелства са отдавна загубени, отдавна не съществуват. Но това не е лошо, нито пък някой има вина - просто това е естественият ход на живота. Изтрих доста хора от Skype. За някои се чудих защо не съм го направила по-рано, за други ми идеше да се разрева. Затова и и не изтрих всичките, които трябва. Надявам се да събера кураж до края на лятото да го сторя.. Ще ми липсват. Но за жалост, те останаха само спомен - не съм ги чувала от месеци, години. От 100 и кусур абоната - вече са 53, като 30 от тях представляват класа ми. Тъжно, нали?
След това смятам да се видя през лятото с хора от детските ми години - един вид 'прощално', макар че те няма да го знаят. Искам да ги видя за последен път преди да замина (ако замина), за да не съжалявам после.. Пък и след края на лятото надали ще мога да ги намеря някога пак като се пръснат.
Ще изтрия и онези есемеси, които пазя. Мисля, че е крайно време да разчистя и сърцето си - да го почистя от прахта и да го събудя. Никога не знаеш кога ще го погледне любовта..
Накрая сигурно ще се сбогувам с този си блог. Съжалявам, но мисля, че го изчерпах отвсякъде. Няма да го изтрия само поради сантиментални причини. Но и ще го забравя/ заключа. Ще създам друг с надеждата, че ти, който четеш сега, един ден ще ме намериш. Защото аз вярвам в съдбата..
Ще извадя онази снимка от рамката и ще сложа нова. Всичко свърши там. Още преди години.
А накрая просто ще помахам.. Каквото било, било. Ако сме били наистина близки или пък съм решила, че не мога без да следя развитието на живота ти - значи ми имаш телефона, значи не съм те изтрила от Skype или просто продължавам да те тормозя някъде по нета. xD И не, няма да изчезна безследно.. Ако наистина толкова искаш да ме намериш, нека се срещнем там, където се запознахме; там, където всичко започна. Да, не мисля, че съм чаак толкова силна, че да скъсам връзката си с онзи форум.

На всички хора, които съм срещнала тук и там, които четат блога ми преди, сега и после - Благодаря Ви за ценните мигове. Никога няма да съжалявам за това, което ми дадохте. Поклон към спомените и този етап от живота ми. Ако не се видим повече - в следващия си живот потърсете една калинка, която обича канела..

Loose ends, they tangle down
And then take flight
But never tie me down
Never tie me down

Това смятам да е предпоследният ми пост тук. ~

----------------
Now playing: Greg Laswell - Off I Go
via FoxyTunes

3 comments:

selena. said...

Да знаеш, че ще ми липсва блогът ти. Винаги си ми влияела много хубаво и оптимистично, а и пишеш страхотно (както тук, така и във форума, който се надявам няма да оставиш).
Пожелавам ти успех с всичко, с което се захванеш и да си прекараш едно страхотно лято с много приятни емоции и усмивки. ^^
И се надявам един ден да открия новото ти местенце. (:
Късмет и нека мечтите ти се сбъднат. ^^

Сам.

viiv. said...

Мерси много, Сам, наистина думите ти означават много за мен.. Радвам се, че постовете ми не са били останали непрочетени, радвам се и че ми написа всичко това. Благодаря за прекрасните пожелания иии най-вероятно с теб няма да се разделим все още.. Форумът ми е като дрога - не мога да го оставя, макар да знам, че трябва. ;/

Прегръдки:))

Néntië said...

Вииив, таман си виках "Йей, Вив е написала нещо", пък то едно такова натъжаващо. /: