jar with silver feathers

You know, maybe the reason we fall in love so fast is because we've got so much love to give?

11.10.2009

you only get what you pay for..



Нищо съществено, просто ми се пише.. нещо.. някъде.. все тая.
Вчера ли, кога беше, стоях си ей-така и гледах някакъв романтичен филм, когато ме осени мисълта, че съм празна. Не в онзи депресиращ смисъл празна тип недостатъчна, ами празна - отърсена от всякакви, вълнуващи съзнанието ми до преди няколко дена, емоции. Не съм влюбена, не съм отчаяна, даже не съм депресирана. Което си е постижение, защото това беше желания резултат.
И все пак.. Какво е това чувство, че все едно съм отново на стартовата линия? Сякаш нищо не съм постигнала, нищо не съм спечелила, научила, прозряла, каквото искате го наречете. Не съм пораснала от лятото и с един мили-мили-мили-метър. Даже май съм се смалила.. Хах. Възможно ли е въобще това, се чудя?
И някакви такива работи общо взето, нищо съществено, както отбелязах. ^^




----------------
Now playing: Aqualung - Cinderella
via FoxyTunes

2 comments:

Anonymous said...

Няма такова нещо. Винаги порастваме, никога не се сваляваме, каквото и да ни се струва. ;)

fka.selkie said...

Дано, дано, Сел.. ^^
Бтв, приятна изненада.. Как си ти?