Нищо съществено, просто ми се пише.. нещо.. някъде.. все тая.
Вчера ли, кога беше, стоях си ей-така и гледах някакъв романтичен филм, когато ме осени мисълта, че съм празна. Не в онзи депресиращ смисъл празна тип недостатъчна, ами празна - отърсена от всякакви, вълнуващи съзнанието ми до преди няколко дена, емоции. Не съм влюбена, не съм отчаяна, даже не съм депресирана. Което си е постижение, защото това беше желания резултат.
И все пак.. Какво е това чувство, че все едно съм отново на стартовата линия? Сякаш нищо не съм постигнала, нищо не съм спечелила, научила, прозряла, каквото искате го наречете. Не съм пораснала от лятото и с един мили-мили-мили-метър. Даже май съм се смалила.. Хах. Възможно ли е въобще това, се чудя?
И някакви такива работи общо взето, нищо съществено, както отбелязах. ^^
----------------
Now playing: Aqualung - Cinderella
via FoxyTunes
2 comments:
Няма такова нещо. Винаги порастваме, никога не се сваляваме, каквото и да ни се струва. ;)
Дано, дано, Сел.. ^^
Бтв, приятна изненада.. Как си ти?
Post a Comment