...

*съжалявам, но доста негативен пост..*

Понякога съдбата наистина върви срещу теб. И ти дава от своите малки знаци, както казва Бо, за да те предупреди да не правиш нещо. Но ти инат си решил, че ще отидеш и ето ти.. Седим си ние в 11.00 вечерта на спирката да чакаме тъпия 409 за Златните и бам! Първо злополучие - запраска дъжд от нищото. Не, сериозно предните дни си беше много яко времето - нито прекалено топло, нито пък студено. Но нее, защо не завали най-бруталната буря след като сто часа съм си изправяла косата нали? Даже не ми е за косата. Просто - това беше един наистина дъъълъг час. ;/ Окей, викам си, значи после явно така добре ще си изкарам, че затова сега се опитва съдбата да изравни емоциите. Чакам, чакам. Вода се стича по лицето ми. Но аз съм си щастлива, защото си вярвам в поредната приказка.. И да, точно като се качихме след 50 часа , се подхлъзнах и до края на вечерта изпитвах остра болка в десния си крак. То не е като да направиш шпагат в автобуса, нали? И да, естествено, попаднахме в някакво лудо задръстване, където ти се иска да разбиеш всичките прозорци на автобуса и да тръгнеш пеша.. е, може би, ако не валеше толкова силно. Но няма как да спомена момента, когато си пропуснахме спирката. Беше голяяям фън. Половин час обикалям скапаните Златни, мокра съм като мишка и навсякъде само хотели, братче. Не, не. Беше си истинско чудо, че стигнахме до определената цел. Разбира се, за да не ни пуснат, защото правили някакви си проверки.. А пък ние не всички сме по 18 още (не визирам себе си), хехе.. Нямало да ни пуснат тази вечер. Добре бе, мой, аз какво да правя сега? Няма повече автобуси, а стига да не си намеря някакво такси на аванта 'ще ви откарам до Варна на цената на автобусно билетче', ще трябва да платя 10 лева. И каквооо? 13 лева ще отидат на вятъра. *** му майката, честно..
И отидоха. И знаете ли кое беше черешката на тортата? В тъпото такси песента, която вървеше по радиото беше - 'I've got a feeling.. that tonght's gonna be a good night, that tonight's gonna be a good good night..'
Затова както казва Крис от Скинс - fuck it. Най-пропиляният ден, но fuck it. Някой отгоре се изгаври на макс с мен, но fuck it. По това време можех да съм у чичо ми и леля ми и да ям и да пия като за световно, но fuck it. Може пък и така да ми е било писано. Напримееер, там да е имало някой, който да не трябва да виждам или пък той мен, и аз не знам. Иии затова се е получило така.
Абе, fuck it.