Осемнадесет се оказа хубаво число.
Като изключим депресията и мърморенето за това, че пораствам и съм подсъдима и че отговорностите ми се увеличиха с няколко цифри повече, се чувствам добре. Не крия, че ми е тъжно, че не мога да се нарека непълнолетна повече и че има много неща, които не направих, а са били в листа ми 'неща-които-да-направя-преди-да-остарея-или-просто-преди-да-стана-на-18', но пък има тоооолкова много неща, които сега искам да направя с живота си, че едното компенсира другото. Сега поне гордо ще си показвам айди-то по дискотеките, хаха. Ще мога да си правя каквото искам и фразата "още си преаклено малка, за да ти позволим!" няма да е в такава сила като преди. Даже ако искам, бих могла да си грабна плюшената раница и да поема на пътешествие някъде си, примерно.. И само да си вземе и книжката и може и наистина да го обмисля. Да почувствам свободата между пръстите си, сигурно е велико чувство.
А това лято е последното ми като гимназистка. Хах. Не че има значение де. Вече съм го измислила плана: шофьорски курсове, работа, плаж, дискотеки, купони, джулай морнинг, курс по японски иии разбира се - приятели по всяко едно време. (: Само се надявам да ми стигне времето, защото както последните дни само пресечени пирамиди и призми са ми в главата, нищо чудно да си отварям сборника на колегата Коста Коларов всеки ден..
Искам да скачам, да пея, да танцувам, да се смея, да бягам, да бягам толкова силно, че накрая да не си чувствам тялото и така да полегна на блещукащия пясък, а слънцето да ме заслепи..
Имам толкова енергия и жажда за живот, че.. приятелите ми мислят, че съм влюбена. Хаха. Но не е така.. Той остана само един приятен спомен. Нещо като първата целувка, която винаги ще помниш.. Мисля, че точно от такова разтърсване имах нужда.. И благодарение на него, отново се чувствам жива.
Посветено на Р., където и да е сега~ ( и който само да отбележа, не е чаровникът от снимката xd)
----------------
Now playing: Lenny Kravitz - Let's Get High
via FoxyTunes
No comments:
Post a Comment