jar with silver feathers

You know, maybe the reason we fall in love so fast is because we've got so much love to give?

2.22.2008

Безнадеждно

За пореден път се убеждавам колко ми е кофти късмета. Колко много някой ме обича 'горе'. Колко абсурден е живота. <_<


Представи си..
Харесваш някой, но няма начин просто той да ти обърне внимание. Естествено идва време, когато си казваш, че е време да го забравиш, да забравиш чувството, което те обзема всеки път като го видиш. И точно в този специален момент, когато се отказваш от агонията от по-предните дни - БАМ! Като гръм от ясно небе.. На следващия ден се случва неочакваното. Най-добрата ти приятелка ти съобщава как под влиянието на алкохола е разказала всичко на най-добрия му приятел. Да, точно на следващия ден, след като си си обещал да започнеш наново. Не знаеш дали да се смееш или да плачеш. Но все пак те човърка любопитството какво би могло да се случи. Сега, когато той вече знае, че някъде там съществува някой, който го харесва. И това някъде там е по-близко, отколкото е очаквал. Но да, ти знаеш, че той не е за теб. Не е някой, който ще те направи щастлива, но това не ти пречи да се усмихваш като поредната глупачка всеки път като се разминете. И все пак, той никога няма да разбере коя го харесва. Ти не би допуснала това да стане. Защото те е страх. Страх те от студенината в очите му, страх те е от възможното отхвърляне. Не би понесла още едно разочарование. Идва поредния момент, когато решаваш да го забравиш. И точно тази нощ почнах да го сънувам. Просто се появяваше за кратко в сънищата ми без да прави нищо особено и си заминаваше. А казват, че за едно спане сънуваш десетки сънища. Тогава защо помня само един от тях? Сънувах го три нощи подред, по дяволите! Това не е нормално.. А на всичкото отгоре, на следващия ден ми беше съобщено, че се били досетили май коя е. 'Яка, висока, слаба, с хубаво тяло и руса.' Сякаш говорят за някаква барби, която ще купуват. Момчетата понякога са толкова повърхностни. И все пак не това ме притесни. Може да съм всичко едно от тези епитети, но не и 'яка'. Предположенията им са грешни. А мен ме разяжда любопитството коя е другата. Другата. Вече я намразих без да знам коя е. Не че имам право да я намразя, но това досега не ми е пречило. И да, тогава пак се пробвах да го забравя. Даже спряха сънищата. А днес.. Отново се върнаха. А в училище ми се разтрепериха краката като го видях. Една приятелка изглеждаше видимо доста притеснена за състоянието ми. Макар да смяташе, че проблема е, че не ям много. Но аз си знам какво беше. И сега се чудя.. Трябва ли да го забравя? А искам ли въобще? Хъх, тези чувства са прекалено сложни за мен. Явно и не ме бива в тях.
And that's what you get for falling again.. 
You can never get him out of your head.

It's the way that he makes you cry.
It's the way that he's in your mind.
It's the way that he makes you fall in love.

...



----------------
Now playing: Sugarcult - Pretty Girl (The Way)
via FoxyTunes

3 comments:

bird said...

Всички сме такива, мила. Винаги е така и всички мразим "другата". И сме зле с тия чувства и ни се отдават трудно и е мазало.

Красива си.

Lizzie said...

(нормално е да сънуваш проблемите си... мозъкът ти иска да ги реши, ако може, в съня)
миличката ми *гуш*

Drugata v meN said...

Хммм до болка познато.Но аз онази другата за учудване я харесвах на характер :)И най-смещното е че когато се откажеш от нещо,то чак тогава решава да дойде при теб.:)