Кой би предположил, че имените дни са по-забавни от рождените...

Още ме държи от вчера еуфорията! Искам да скачам, да пея, да танцувам, да се смея, да докосна звездите... Искам да летя, да! Искам да летя като птица в небето, да се извисявам нагоре и надолу. Искам да прегърна всички хора на света, да целуна всички приятели и да лежа на легло от захарен памук...

Разбирате ли? Имам чувството, че пеперудки пърхат в стомаха ми, а не съм луднала по някое момче. Просто се чувствам толкова жива.. Жива! Жива! Цяла сутрин разпервам ръце и прегръщам всички мебели вкъщи.. *хах*

Знаете ли какво направи вчерашния ден и дните след това толкова специални? Смятам да ви кажа.. Подариха ми.. *сетете се, де!* Картичка на.. калинки! (!!!!!) Малки, червени на черни точки..калинки! Съпътстваше я една благоухайна свещичка. *сребристи звездички* и толкова много прегръдки, за малко да остана без дъх, а аз не усещах липсата му. Забавно, нали? А знаете ли кое бе изненадата на деня? Една от най-най-най-най-любимите ми приятелки пристигна в училище с букет цветя! (!!!!!!) Можете ли да си представите? Щях да умра от щастие.. Въпреки че в интерес на истината, бих предпочела да умра наистина с усмивка на лицето-един вид все едно се присмивам на смъртта. Милата ми, тя.. И после приятелите се познавали по това кой е с теб в труден момент. Нее, аз ги познавам по това кой е с мен в щастие.. А, и щях да забравя.. Някакво непознато момче ме поздрави. (!) Много странно, но сладурско.. Накара ме да се усмихна..
А после дойде ред на малкото парти.. Смях, смях, смях.. Нямате си представа откога не съм се смяла толкова много в толкова малко време и за толкова маловажни неща.
А луната.. Видяхте ли вчера луната? Беше вълшебна, беше вълшебно красива.. Толкова блестяща и тя също се усмихваше! Не я ли видяхте?

Аз ви оставям, защото искам да запея с Тейк Дет следващото им парче, което се пусна по уинампа..

----------------
Now playing: Take That - Beautiful World
via FoxyTunes

---------------

Добро начало на учебната година.. Защо ли си мисля, че тази ще е незабравима!(?)

Момента след...

Вчера беше хубав ден, ден, който знам, че след време ще значи много. Понякога само един такъв подобен ден може да осмисли цялото ти лято, нали знаете? Денят, който никога няма да забравиш...
Но няма да говоря за това как си го прекарах. Няма да пиша за най-различните емоции, които ме обляха, когато се видях с две мои приятелки-едната много добра, а другата е на път да ми стане такава-перфектната комбинация. Не беше някакъв купон, а просто събиране и все пак си беше вълшебно. Но, спирам! Казах, че няма да говоря за това.. Важното беше момента след срещата ни..
Обожавам тези моменти! Те са като дар от Бога (не, не съм особено религиозна! някой друг път ще ви споделя теорията си за тези неща..и обещавам да включа думата "калинка"). Вървях си сама по пътя към спирката на автобуса. Слънцето се беше показало иззад облаците и даже беше понапекло. А нали знаете какво е слънцето към пет, шест часа? Това е любимото ми време.. Сякаш те гали по лицето-меко и нежно. Та, вървях си аз, а една голяма усмивка се беше намъдрила на лицето ми и си мислех. Мислех си, колко е красив живота..
Ах, тези моменти на усамотените, тези моменти след..
Именно тогава, осъзнаваш колко прекрасно е всичко в живота ти и колко много го обичаш. Заслужава си да живееш, нали знаеш?

Буболечка

Разглеждам си аз блоговете в страничната лента на моя собствен-оранжево, черно, бяло, коне, филми, чадъри и си слушам Стейси Орико. Чудя се-защо под ягодите, блогът ми е лилав? Любимият ми цвят е зеленото, а и никога лилавото не ми е бил любим. Дали, защото имах текстури само на лилаво за обработката на снимки или пък може би-вътрешно в себе си обичам лилавото?
После започвам да си припявам "Stuck" на гореспоменатата певица и пак се чудя. Защо под ягодите си изтеглих целия албум, който ми беше любим чак в пети клас? Сега не слушам такава музика, такъв тип изпълнители. Дали, защото просто нямаше какво да правя или пък ей така, съвсем случайно, може би - се опитвам да върна стари спомени? Може би, защото искам да се самозалъжа, че не съм се променила оттогава? Че няма да се променя?
А сега, точно сега, се чудя.. Защо кръстих този пост "буболечка", след като имах съвсем ясна представа как ще почна този безсмислен на пръв поглед пост? Никога не употребявам тази дума, пък и честно казано не намирам логика или връзка с написаното досега. Дали, защото съм имала предвид, че всички тези "чудни" неща ме дразнят като досадни буболечки? Или пък, може би, си внушавам, че всичко е наред и ще пиша за по-обикновени неща, а не това, което ме тормози? Защото, ако трябва да съм честна, не това ми се върти в главата, централно.. Има и още нещо.. Но нека продължаваме заблудата, да се правим на "ударени", че нищо няма, всичко е наред.

Чудя се, дали да изтрия това нещо, този пост? Е, хайде пък, писах го 100 часа, ще го постна.. нищо, че само аз си знам за какво става въпрос. Ха, първата ми тайна само с блога ми.. И то каква..