jar with silver feathers

You know, maybe the reason we fall in love so fast is because we've got so much love to give?

7.01.2007

Рисувам по небето...

"Кой е любимия ти цвят?", попитах неведнъж.
"Всичките са ми любими!" отговорът оставаше един и същ.


А аз си зная...




Накрая, накрая ще стигна до онази вълшебна поляна, цялата зелена. Всички нюанси на зеленото: от онова меко и мълчаливо зелено с дъх на бор, цялото в блещукащи звездички, до другото зелено, мечтателското зелено, окъпано в срамежливи слънчеви лъчи. Усмихнати маргаритки сънливо ще надигат главички към слънцето, а то ще ги гали мило по листенцата и ще им се радва. Рижави пухени зайчета ще си играят по тревата, а захарни облачета ще следят с интерес играта им. Ще танцувам със сребристия ветрец и ще разказвам приказки на калинките. Ще се оглеждам в дъгата, а блестящи воали и пайети ще завалят от небето...


Какво, не вярваш ли?

Ах, да, този рай не съществува...



Но е толкова приятно дори само да си мечтаеш за него, нали?

3 comments:

Selene said...

Зелено, зелено, толкова обичам зелено!!! *сърчица и гушки*

Огледало said...

Обичам зелената си гостенка. Чудя й се как така успява да разпръсне зелените си лъчи до всички, така че да ги успокои, окуражи ... Не пропускаш никого ... всеки ден.

Обичам си те, зелена ми Вив.

~Вълшебната вълничка~ said...

Вив свети в момента..
Щастлива е, че е направила някой щастлив някога..

И аз те обичам, Поли {}{}