"Всичките са ми любими!" отговорът оставаше един и същ.
А аз си зная...
Накрая, накрая ще стигна до онази вълшебна поляна, цялата зелена. Всички нюанси на зеленото: от онова меко и мълчаливо зелено с дъх на бор, цялото в блещукащи звездички, до другото зелено, мечтателското зелено, окъпано в срамежливи слънчеви лъчи. Усмихнати маргаритки сънливо ще надигат главички към слънцето, а то ще ги гали мило по листенцата и ще им се радва. Рижави пухени зайчета ще си играят по тревата, а захарни облачета ще следят с интерес играта им. Ще танцувам със сребристия ветрец и ще разказвам приказки на калинките. Ще се оглеждам в дъгата, а блестящи воали и пайети ще завалят от небето...
Какво, не вярваш ли?
Ах, да, този рай не съществува...
Но е толкова приятно дори само да си мечтаеш за него, нали?
3 comments:
Зелено, зелено, толкова обичам зелено!!! *сърчица и гушки*
Обичам зелената си гостенка. Чудя й се как така успява да разпръсне зелените си лъчи до всички, така че да ги успокои, окуражи ... Не пропускаш никого ... всеки ден.
Обичам си те, зелена ми Вив.
Вив свети в момента..
Щастлива е, че е направила някой щастлив някога..
И аз те обичам, Поли {}{}
Post a Comment