забрави го...
Всичко,което те мъчи,
остави го...

Времето ще отмие всичко,както вълшебната вълничка отмива всяка следа по златистия рохкав пясък на брега на безкрайното море.За миг се унасям далеч оттук,далеч от хората.Аз съм вече край морските вълни,пременени в бели пелерини и перлени блясъци.Бели,грациозни чайки прелитат от едната скала на другата,изписвайки красиви знаци в небето,стари спомени и си играят с облаците,подобни на захарен памук.Аз съм точно там,на любимата ми скала.Наоколо няма никой,но не съм сама.Вятърът на промяната ме следва навсякъде,примамвайки ме в ефирния му танц със слънчевите лъчи и свенливата роса.В този миг на живот,неосъзнато чувство на пълнота ме обзема,повдигам ръце и глава нагоре,готова да обхвана целия този свят само с двете си кльощави ръце.Целият този живот е пред мен и ме чака...
Просто затвори очи и си помисли за такъв приятен момент на наслада,който те извисява на крилете на сладката свобода нагоре и нагоре,и ще ме разбереш!Не се притеснявай,вятърът на промяната винаги ще е с теб,подарявам ти го...
1 comment:
Понякога човек наистина има нужда от този вятър.Дори и да не му се иска,той идва...променя живота му...Хубаво нещо си написала.
Post a Comment