Знаете ли, когато бях малка си поставих за цел винаги да имам място, където да записвам какво се случва с мен, за да мога един ден да напиша книга на живота ми. Представях си я още тогава - огромна, с дебели кафяви корици като на най-предната с красив ръкописен шрифт пише кратко и простичко 'Вяра'. Преди записвах всичко в тайно дневниче, а после продължих с блога. Знам, че не ме бива в споделянето и все някога пак ще създам блог, но просто имам нужда от чисти страници, имам нужда да продължа напред.
Наскоро си разбрах резултатите от матурите ии вече е факт. Следваща дестинация ще е Шотландия, Глазгоу. Моят нов дом. Не се адаптирам лесно, но затова пък обичам разнообразието и затова мисля, че нова среда, нови хора и нови вдъхновения ще ми повлияят добре. А ако не, винаги знам, че тук ме очаква семейство, куче, котка и топло легло, което винаги да е свободно за мен. Също така знам, че тук ме очакват приятели. В началото ме беше страх, че ще се забравим, че ще ме забравят, но сега - учудващо - съм по-сигурна от всякога, че това никога няма да се случи. Защото колкото и да съм си патила от 'верни приятели', моите са приятелите с главно П. Знам го. И ще се опитам това лято да им го повтарям нон-стоп, за да си нямат и те своите съмнения. Няма значение на колко мили сме един от друг - винаги можем да разчитаме един на друг. Това е красотата на приятелството. Именно в такива моменти осъзнавам колко голяма късметлийка съм, задето ги имам. *звездички*
След пет дни наближава рождения ми ден и с него и спомените по предния. Но не, нямам намерение да давя мъката, където и да е било, защото за една година копнежът се превърна в спомен, който само леко гъделичка сърцето ми, когато се сетя за него. Да, точно една година ми бе нужна, за да се очистя от.. каквото и да е. Но поне сега наистина съм чиста - чувствам се по-лека от перце, по-спокойна и от току-що изпрани бели чаршафи. Все едно съм стояла под водата месеци и чак сега повдигам глава - нова, чиста и бодра. 19 не е лошо число.. За първи път се чувствам на годините, на които би трябвало да съм. Ни повече, ни по-малко. Златната среда.
И за завършек искам да Ви споделя за най-вълшебната нощ в живота ми.. Ехехе, атеншън с мпс-то! Имам предвид бала ми. Всичко беше толкова красиво и невероятно и страхотно и вълнуващо, че всяка вечер заспивам със спомени от него. Роклята, обувките, прическата - чувствах се красива за първи път в живота си и не ме беше срам да си го призная. И начина, по който ме гледаха всички, все едно стъпвах не по земята, а по кълба от облаци - беше неописуемо! А после танците, ах, танците.. Боляха ме краката, но аз продължавах да скачам - поп-фолк, рок, денс, българска, всичко. А после в дискотеката - със Стен бяхме единствените, които пристигнаха с балните си рокли, но това не ни притесняваше. Защото това беше нашият ден. На 23ти май 2010 година аз бях принцеса, фея и Пепеляшка (по думите на хората). Впрочем, не е така, както го описват. Напротив! Абитурентският бал е тооолкова много повече откъм емоции. След него бях заредена дни наред и май все още ме държи, защото не мога да спра да гледам снимки и да си припомням как беше. Ех, да беше всеки ден бал..
Пожелавам Ви го. Нека всеки Ваш ден е като една абитурентска. Чувствайте се красиви, защото сте. Усмихвайте се, защото го заслужавате. И не спирайте да вярвате.. Животът винаги ни поднася изненади - понякога не толкова приятни, но винаги се компенсира. Това е животът. Една топла прегръдка за всеки, който е чел досега блога ми, за Иво и Сам, защото коментарите им ме трогнаха иии за всички останали.. Радвайте се на живота - другото само ще се нареди. ;)
Сбогом!----------------
Now playing: Serebro - Ñêàæè íå ìîë÷è
via FoxyTunes
