ladybug

2010-08-24T15:42:00.000-07:00

Понеже нямам какво да крия, а и обещах на едни сладурковци..

Третият етап от живота на Вив продължава тук.
Но е малко по-директен, така че - четете си го на ваша отговорност. ;д

просто посмотри в безконечность глаз..

2010-06-04T11:41:00.000-07:00

Сякаш минаха в един миг цели пет години, откакто създадох блога. Тук можете да откриете най-съкровените ми тайни, закодирани чрез метафори и завъртяни изречения. Описах първата си най-добра приятелка, първата любов, първата целувка, първото разочарование от любов, първото разочарование от приятели, хората, които срещнах през живота си..
Знаете ли, когато бях малка си поставих за цел винаги да имам място, където да записвам какво се случва с мен, за да мога един ден да напиша книга на живота ми. Представях си я още тогава - огромна, с дебели кафяви корици като на най-предната с красив ръкописен шрифт пише кратко и простичко 'Вяра'. Преди записвах всичко в тайно дневниче, а после продължих с блога. Знам, че не ме бива в споделянето и все някога пак ще създам блог, но просто имам нужда от чисти страници, имам нужда да продължа напред.

Наскоро си разбрах резултатите от матурите ии вече е факт. Следваща дестинация ще е Шотландия, Глазгоу. Моят нов дом. Не се адаптирам лесно, но затова пък обичам разнообразието и затова мисля, че нова среда, нови хора и нови вдъхновения ще ми повлияят добре. А ако не, винаги знам, че тук ме очаква семейство, куче, котка и топло легло, което винаги да е свободно за мен. Също така знам, че тук ме очакват приятели. В началото ме беше страх, че ще се забравим, че ще ме забравят, но сега - учудващо - съм по-сигурна от всякога, че това никога няма да се случи. Защото колкото и да съм си патила от 'верни приятели', моите са приятелите с главно П. Знам го. И ще се опитам това лято да им го повтарям нон-стоп, за да си нямат и те своите съмнения. Няма значение на колко мили сме един от друг - винаги можем да разчитаме един на друг. Това е красотата на приятелството. Именно в такива моменти осъзнавам колко голяма късметлийка съм, задето ги имам. *звездички*

След пет дни наближава рождения ми ден и с него и спомените по предния. Но не, нямам намерение да давя мъката, където и да е било, защото за една година копнежът се превърна в спомен, който само леко гъделичка сърцето ми, когато се сетя за него. Да, точно една година ми бе нужна, за да се очистя от.. каквото и да е. Но поне сега наистина съм чиста - чувствам се по-лека от перце, по-спокойна и от току-що изпрани бели чаршафи. Все едно съм стояла под водата месеци и чак сега повдигам глава - нова, чиста и бодра. 19 не е лошо число.. За първи път се чувствам на годините, на които би трябвало да съм. Ни повече, ни по-малко. Златната среда.

И за завършек искам да Ви споделя за най-вълшебната нощ в живота ми.. Ехехе, атеншън с мпс-то! Имам предвид бала ми. Всичко беше толкова красиво и невероятно и страхотно и вълнуващо, че всяка вечер заспивам със спомени от него. Роклята, обувките, прическата - чувствах се красива за първи път в живота си и не ме беше срам да си го призная. И начина, по който ме гледаха всички, все едно стъпвах не по земята, а по кълба от облаци - беше неописуемо! А после танците, ах, танците.. Боляха ме краката, но аз продължавах да скачам - поп-фолк, рок, денс, българска, всичко. А после в дискотеката - със Стен бяхме единствените, които пристигнаха с балните си рокли, но това не ни притесняваше. Защото това беше нашият ден. На 23ти май 2010 година аз бях принцеса, фея и Пепеляшка (по думите на хората). Впрочем, не е така, както го описват. Напротив! Абитурентският бал е тооолкова много повече откъм емоции. След него бях заредена дни наред и май все още ме държи, защото не мога да спра да гледам снимки и да си припомням как беше. Ех, да беше всеки ден бал..

Пожелавам Ви го. Нека всеки Ваш ден е като една абитурентска. Чувствайте се красиви, защото сте. Усмихвайте се, защото го заслужавате. И не спирайте да вярвате.. Животът винаги ни поднася изненади - понякога не толкова приятни, но винаги се компенсира. Това е животът. Една топла прегръдка за всеки, който е чел досега блога ми, за Иво и Сам, защото коментарите им ме трогнаха иии за всички останали.. Радвайте се на живота - другото само ще се нареди. ;)

Сбогом!

----------------
Now playing: Serebro - Ñêàæè íå ìîë÷è
via FoxyTunes

Off i go.. Where i fall is where i land.

2010-05-18T08:55:00.001-07:00

Мина ми и последната матура.. Докато се усетя ще мине и бала, и екскурзията, и лятото. Ще започне нов етап от живота ми. На чисто. Нов шанс да покажа на себе си и на другите, че съм се поучила от грешките си, че съм поумняла малко или много от осми клас насам. Но за да започна да пиша нова история, трябва да завърша старата. Защото ако не друго, то поне едно разбрах - не можеш да живееш в миналото и да очакваш, че настоящето ще ти се усмихне. Затова и трябва да свърша някои и други работи, да затворя някои и други врати, да прибера някои и други снимки в албуми и най-накрая да ги превърна в красиви пеперуди от спомени, които да излетят някъде там към розовото небе.. В крайна сметка имам цяло лято да извърша този така мъчителен иначе процес. Започнах бавно, но вярвам, че малко по малко ще пренаредя живота и ще изпразня рафтовете, за да поставя нови книги там.
Първата стъпка беше да спря да се надявам. Някои приятелства са отдавна загубени, отдавна не съществуват. Но това не е лошо, нито пък някой има вина - просто това е естественият ход на живота. Изтрих доста хора от Skype. За някои се чудих защо не съм го направила по-рано, за други ми идеше да се разрева. Затова и и не изтрих всичките, които трябва. Надявам се да събера кураж до края на лятото да го сторя.. Ще ми липсват. Но за жалост, те останаха само спомен - не съм ги чувала от месеци, години. От 100 и кусур абоната - вече са 53, като 30 от тях представляват класа ми. Тъжно, нали?
След това смятам да се видя през лятото с хора от детските ми години - един вид 'прощално', макар че те няма да го знаят. Искам да ги видя за последен път преди да замина (ако замина), за да не съжалявам после.. Пък и след края на лятото надали ще мога да ги намеря някога пак като се пръснат.
Ще изтрия и онези есемеси, които пазя. Мисля, че е крайно време да разчистя и сърцето си - да го почистя от прахта и да го събудя. Никога не знаеш кога ще го погледне любовта..
Накрая сигурно ще се сбогувам с този си блог. Съжалявам, но мисля, че го изчерпах отвсякъде. Няма да го изтрия само поради сантиментални причини. Но и ще го забравя/ заключа. Ще създам друг с надеждата, че ти, който четеш сега, един ден ще ме намериш. Защото аз вярвам в съдбата..
Ще извадя онази снимка от рамката и ще сложа нова. Всичко свърши там. Още преди години.
А накрая просто ще помахам.. Каквото било, било. Ако сме били наистина близки или пък съм решила, че не мога без да следя развитието на живота ти - значи ми имаш телефона, значи не съм те изтрила от Skype или просто продължавам да те тормозя някъде по нета. xD И не, няма да изчезна безследно.. Ако наистина толкова искаш да ме намериш, нека се срещнем там, където се запознахме; там, където всичко започна. Да, не мисля, че съм чаак толкова силна, че да скъсам връзката си с онзи форум.

На всички хора, които съм срещнала тук и там, които четат блога ми преди, сега и после - Благодаря Ви за ценните мигове. Никога няма да съжалявам за това, което ми дадохте. Поклон към спомените и този етап от живота ми. Ако не се видим повече - в следващия си живот потърсете една калинка, която обича канела..

Loose ends, they tangle down
And then take flight
But never tie me down
Never tie me down

Това смятам да е предпоследният ми пост тук. ~

----------------
Now playing: Greg Laswell - Off I Go
via FoxyTunes

Скажи, не молчи.. Что любишь меня.

2010-04-11T08:09:00.000-07:00

'So let's say theoretically, I really like you.
And even though it sounds moronically cliché and overused, you give me butterflies.
And just for kicks lets just add, all in theory of course, you may be the most wonderful person I have ever met.
And hypothetically my heart beats ten times faster when I see you.
Do you think that supposedly (and in the most theoretical sense) you feel the same way?'

<33

Не знам откъде е цитатът, но по дяволите!

----------------
Now playing: Serebro - Скажи не молчи
via FoxyTunes

В мир таинственных огней..

2010-03-17T10:44:00.000-07:00

Никога не съм мислила, че някой ме забелязва, наблюдава. Исках да съм невидима и в желанието си един ден наистина станах такава. Или поне така си мислих. Дните ми минаваха в мъгла, еднообразни и все пак толкова различни. Различни, защото приятелите ми винаги са ме чакали в училище, широко усмихнати и с топла прегръдка. Но на път към училище, в автобуса, аз съм 'никой', прозрачен въздух, който хората подминават; едно обикновено лице, което изглежда твърде изморено, за да му бъде обърнато внимание. А и тези пусти слушалки на емпефорката, които създават илюзията, че живея в различен свят, отделен, напълно далечен, мой си свят, ми се струва, че държаха останалите на определена дистанция. Или поне така си мислих.
Днес получих съобщение във фейсбук от някакъв напълно непознат.. Поема на английски. Не беше нещо дълго, но все пак онези пет-шест реда ми се забиха в съзнанието, събуждайки странни въпроси. Би трябвало да съм ужасена, уплашена до смърт, имайки в предвид предния случай, когато ми посетиха песен и се случиха онези отвратителни кошмарни неща.. Но не съм. Все пак съм едно обикновено момиче. Да откриеш, че си бил нечие вдъхновение, без значение мотивите и причината, е нещо невероятно. Да знаеш, че някой те е наблюдавал и е пишел поема за теб, само за теб.. Не знам, красиво е. Боже, осъзнавам колко налудничаво звуча.. Ха-ха. Но можете ли да ме вините?
А аз си мислех, че съм невидима..

Бтв, исках да го попитам разни неща, но призрачният спомен от миналото ми нашепва да не го правя, ако не искам да се разочаровам. Ще покрия мига под стъклен похлупак този път, надявайки се красотата му да не изчезне.

----------------
Now playing: Полина Гагарина - Колыбельная

I am ready, i am ready.

2010-03-08T10:01:00.000-08:00

Беше посипано с пухчета прах, в ъгъла на хола - самотно и дълбоко забравено, превърнало се ви чисто и просто една мебел. И макар от време на време да долавях черешовия му цвят на през някой пречупил се по повърхността му слънчев лъч, страха да го докосна отново и да разбера, че съм го изгубила, че съм изгубила единственото нещо, в което ме биваше и което обичах с цялата си единствена душа.. беше прекалено голям. Непосилен. Затова и аз бях тази, която първа почна да трупа разни цветя и бумаги отгоре му, затваряйки с катинар всички чувства, които ми подари.

Но понякога нещо пак ме връщаше на онзи стар, раздърпан стол и аз сядах, поставяйки длани по лакираната ми повърхност, и си представях как ли би могла да се изсвири мелодията от тв-то на пиано. На моето пиано. На моето любимо, скъпо и прескъпо с това, което ми даде.. пиано. Но така и не се решавах да вдигна капака му и да натисна клавишите. Може би защото дълбоко в себе си осъзнавах, че ще ми хареса и ще съжалявам, че позволих на онази глупава причина да ни раздели. А сега можеше да изнасям концерт някъде по света, създавайки нова вселена от музика или пък просто щях да се наслаждавам на любимите ми песни, свирейки любимите ми песни с моите собствени две ръце..

Честно казано, не знам какво ме прихвана вчера, но изтеглих всичките .. Хм. *клати глава тъжно* Даже това съм забравила. Изтеглих всичките 'листи с ноти' на песни, които са ми близки до сърцето, песни, които с удоволствие бих научила. И днес, след дълго мислене и проточване на чакания момент, просто ги принтирах и се настаних пред пианото. Свалих двете саксии от капака му, избърсах прахта от клавишите му и въпреки че звучеше малко разстроено, изпитах неописуемо спокойствие. Сякаш досега се бях лутала на сляпо и чак сега се прибрах у дома. Мислих си, че.. Не, в същност, боях се, че ще съм забравила всичко. Че безпомощността ми ще ме нарани повече, отколкото бях вече, но нищо подобно не се случи. Напротив, все едно се срещах със стар приятел - в началото беше малко неловко, но след минути влязохме в ритъм и най-накрая проговорихме на един и същ език, на езика на музиката.

Започнах с 'Colorblind' на Counting Crows - семпла мелодийка, която всеки път разтапя сърцето ми като я чуя. При първите изсвирвания звучеше напълно различна, но с времето започнах да чувам отблясъци на това, което се предполагаше да свиря. И се почувствах.. опиянена, щастлива, доволна, очарована, изненадана..

Този път няма да се откажа.
Ние сме създадени един за друг - аз и моето пиано, в нашия малък музикален свят. ^^

----------------
Now playing: Counting Crows - Colorblind
via FoxyTunes

love is everywhere i go

2010-03-02T15:54:00.000-08:00

Това розово започна да ме напряга и наистина - в мига, в който разкарах всичко и блогът ми остана пуст и незабележим, се почувствах по-добре. Сякаш бях свалила огромен товар от плещите си.. Надали ще го оставя така дълго, но засега нека подиша на спокойствие. ^^

А сега малко приятни емоции.
Леко го откраднах от ггбит.инфо, но просто не можах да се сдържа.. Очарователни са.

Група от професионалисти задали на деца от 4 до 8 години въпроса: „Какво според теб значи ЛЮБОВ?”
Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква.

Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.
Ребека – 8 години.
***
Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били – 4 години
***
Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.
Карл – 5 години
***

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси – 6 години
***
Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.
Тери – 4 години
***

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.
Дани – 7 години
***
Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили – 8 години
***

Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби – 7 години
***
Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш.
Ника – 6 години
***

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден.
Ноил – 7 години
***

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи – 6 години
***

По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди – 8 години
***

Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер – 6 години
***

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн – 5 години
***

Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис - 7 години
***

Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан – 4 години
***

Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен – 4 години
***

Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен – 7 години
***

Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк – 6 години
***

Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят.
Джесика – 8 години

И бтв.. Честит трети март! ^^

----------------
Now playing: Sam Phillips - Love Is Everywhere I Go
via FoxyTunes

only when i stop to think about it..

2010-02-27T08:56:00.000-08:00

Просто.. просто.. толкова съм бясна, че няма накъде повече. Реших да почета малко днес. Нещо, което рядко се случва в последно време. Та, сестрата ми препоръча книга, която била много 'яка'; много щяла да ми хареса. И съответно, като пълна глупачка (сякаш не го знаех вече, че имаме коренно различни разбирания за 'яка' книга), избрах точно нея. Всичко започна добре, към 3 този следобед прелистих доволна първата й страница и неусетно бях запленена от историята, стила на писане и непредсказуемостта на случките. Меко казано, бях очарована. Още преди да се усетя, вече я бях преполовила и бях жадна за още. Разбира се, това е съвсем нормално за мен, тъй като страдам от нужда постоянно да съм обсебена от нещо - било то филм, песен, книга, каквото и да е.

Книгата я прочетох точно преди пет минути.
А защо съм толкова бясна? Защото имаше възможно най-тъпия край евър. От типа ' и тя се събуди и всичко се оказа сън' само че без събуждането от сън. Никаква развръзка, никаква поука, нищо. Оставаш същия, какъвто си бил и преди да я прочетеш. Никакво развитие на героите, никаква идея, никакво.. ох. Четири загубени часа. А имах и домашни и още глупости на главата, а аз.. чувствам се предадена. xD И знаете ли кое е най-гадното? Че книгата дори няма отворен край.. За първи път смятам, че има нещо по-неприятно от отворения край. Задънената улица.

Пффф. И какво направи Вяра? Отиде в хола да се оплаква на майка си и в момента, в който си отвори устата, за да изсипе гнева си - се разрева. xD Ужас някакъв. Ужас, защото по принцип не съм от хората, които реват, когато са ядосани. Просто явно толкова много ми се е било насъбрало - стрес и аз не знам още какво - че при първата пролука на чувства избухнах като някакъв вулкан. И съответно, каквото съм бебе, сега съм си надула Three Days Grace тооооолкова силно, че почна да ме боли главата. Нещо като вътрешен мини-протест.. ^^

А книгата е 'Лекарство против северния вятър'. НЕ я препоръчвам. Но разбира се, какво разбирам аз от хубави книги, нали?

И не мога да разбера - защо главните женски героини са винаги толкова абсурдно антипатични!?!?!?!?!!?

----------------
Now playing: Three Days Grace - I Hate Everything About You
via FoxyTunes

just shut your eyes so i can make sense of it all..

2010-02-22T11:45:00.000-08:00

Искам всички да млъкнат, по дяволите! Тихичко.. м н о г о тихичко. Така. А сега да се отдръпнат от мен. Далеч.. м н о г о далеч. Чувствам, че се задушавам, че не ми достига въздуха вече. На всяка една крачка ме чакай някой, който да ми каже, че не се прави така или пък да ме успокои, че другия път ще се справя. Млъкнете! Това си е моят живот, моите решения, моите грешки. Затова се обърнете на другата посока, лишете ме от присъствието си за известно време и ме оставете насаме с мислите ми. Как иначе очаквате да разбера какво става, по дяволите??

И тогава си го представям.. На последната седалка на прашен автобус, посока - няма значение. Само една раница с дрехи, фотоапарат, малко пари и музиката ми. Ще решавам кръстословици по време на пътуването, а когато пристигна, където и да е, но далеч оттук - ще се слея с тълпата, природата, с всичко, около мен. Ще живея за мига, без да мисля за това, което съм оставила зад гърба си или което ме очаква в бъдещето. Вниманието е приятно нещо, докато не почне да притиска свободата ти в ъгъла. А през последните няколко дни се чувствам точно така.. Притисната, заклещена в клетка. И все пак продължавам да се усмихвам.. Усмихвам, усмихвам, и накрая днес щях да разрева, защото не спрях на един stop. o.O А инструкторът даже не ми се кара толкова много, просто усещах как солените капчици напират да излязат от очите ми. Дори те искаха свободата си..

Понякога ми се иска да прегърна облак..
В момента обаче имам нужда той да ме прегърне.

----------------
Now playing: Fightstar - Waste a Moment
via FoxyTunes

i just want you to know who i am..

2010-01-22T13:36:00.000-08:00

Животът е една въртележка..

Изпити, учене, бяло вино, смях, счупени чаши, депресии, най-добрите ти приятели решават, че е крайно време да станат нещо повече от 'само приятели', създавайки нови странни, сконфузни, но и забавни донякъде ситуации. Подаръци, красиви сънища, нови приятелства, стари приятелства, изненади, коли, музика, Англия, София, дискотеки. Сълзи, любов, усмивки, нерви, черен лак за нокти, снимки, заешки ушички, целувки, рокли за абитурентска, сняг, бретон, New Moon за ен-ти път..

.. и още толкова много нови емоции, че мога да продължавам така до утре.
Не пиша с някаква определена цел, ами просто да отбележа някакво присъствие. Тук съм, жива съм, но просто въртележката се върти много бързо - вече трудно смогвам на това си тайно кътче, където да описвам всяко едно събитие.

Искам просто.. да съм щастлива.
Засега уж се справям някак си.. ^^
Та и затова гледам да правя каквото обичам и както го обичам, стига да не преча на някой съзнателно, хехе. Но да, май вече съвсем забравих лицето му. Само от време на време долавям аромата му по ризата на някое момче, но поне вече не се обръщам като идиотка напосоки. Ах, как обичам времето и лечебната му сила..

----------------
Now playing: Ronan Keating - Iris
via FoxyTunes

you made me feel like the one.

2009-12-31T04:05:00.000-08:00

Сбогом 2009, добре дошла 2010!

Преглеждам набързо спомените от 2009 ииии се чувствам добре. Това беше годината. Опитах от всички емоции, и от горчилката и от сладкото, и съм доволна. Доволна съм, че продължавам да дишам и че светът продължава да ме изумява с нови нюанси и изненади, макар че все си мисля, че вече всичко съм видяла. Гледайки поста от миналата година, виждам, че съм си обещала 2009-та да е годината на риска.. Е, добре се справих. Направих толкова много неща, на които не вярвах, че съм способна, че удовлетворението в момента от вътрешната ми сила е на макс. Толкова преживявания тип 'пръв път', че сигурно никога няма да я забравя.. И толкова много сълзи и усмивки, че няма в момента да не си спомням с умиление за отминалото време. Толкова много нови приятели, че се чудя как ще ги оставя в края на 12 клас..

А какво си пожелавам за 2010? Тъ-дъ-дъъм! Нека това е годината на наградената борба.. Пожелавам си да си боря с всички сили за това, което желая, било то в професионален или личен план. Нека отворя сърцето си за любов и нови преживявания и да не се притеснявам дали после ще боли, защото това е животът. Нека и да направя всичко възможно да завърша даскало по такъв начин, че да не съжалявам за нищо - стига да се напрегна, знам че мога.. Само малко вяра, Вяра!

Приятно изкарване на Новата година и не забравяйте да го споделите с приятни хора, за да Ви е весела цялата година - било то приятели или семейство ;) Яжте, пийте, радвайте се и не забравяйте, че това са малкото моменти, за които си заслужава да живеем.. А и спомнете си да хвърлите едно око на фойерверките през прозореца - в ъ л ш е б н и са и пълни с толкова много пожелания.. ♥

А аз отивам да се оправям и да ходя в Стен да ми прави косата, защото после заминаваме на вилата на Геша, където се надявам да прекараме най-якото посрещане на Нова Година.. *мята конфети*

----------------
Now playing: Stereophonics - Dakota
via FoxyTunes

two lines across your face - for every smile you gave to me with love..

2009-12-28T11:12:00.000-08:00

Понякога отварям папката си със снимки и не мога да повярвам, че някога тези неща са се случвали. Че аз съм минала през толкова метаморофози. Само по цвета на косата ми на снимката мога да Ви кажа през коя година е била заснета. И по прическата. А да не говорим и за другите черти на лицето ми, които толкова много са се променили, че се чудя дали все още съм аз.. хаха..

А някога любимият ми цвят беше зеленото. И нищо, че сега е нагло заместен от лилавото, вчера като се връщахме от семейната почивка за празниците, открих онази нестихваща любов по зеленото, която ме обземаше преди години, и знам, че не съм се изгубила съвсем. Същата съм и същевременно не съм. Аз ли се промених или вие? Или всички заедно поехме по различни пътища, срещнахме различни хора и открихме нови емоции, които да завладеят сърцата ни..
Надявам се поне да сме щастливи така. Аз съм. Защото макар лилавото да няма измеренията на мечтателското зелено, се сещам, че първия път, когато хванах флумастер, за да оцветя принцесата си с бална рокля в детската градина, избрах лилаво за устните й, защото бях хипнотизирана от него. Сякаш ме дърпаше като магнит към себе си и накрая оцветих цялата рокля на принцесата в лилаво, даже и бижутата й.

Понякога се въртим в кръг, но стига като стигнем до началната права да сме доволни от наученото и преживяното, мисля, че всичко е наред. В крайна сметка, не е ли това смисъла на живота?

----------------
Now playing: Fightstar - 99
via FoxyTunes

2009-12-06T10:50:00.000-08:00

Сто часа се чудя какво да напиша и как да го напиша, защото не съм и сигурна какво точно чувствам в момента.. Но знаете ли какво!?!?!?!? Да правят каквото искат. Притрябвали са ми приятели, които дори забравят за съществуването ми. Майната им, майната им, майната им.

so much crap coming out, it must take you all day..

2009-11-30T11:00:00.000-08:00

'Bet you sleep like a child with your thumb in your mouth
I could creep up beside put a gun in your mouth
makes me sick when I hear all the shit that you say
so much crap coming out it must take you all day

There's a space kept in hell with your name on the seat
With a spike in the chair just to make it complete
When you look at yourself do you see what I see
If you do why the fuck are you looking at me

There’s a time for us all and I think yours has been
Can you please hurry up cos I find you obscene
We can’t wait for the day that you’re never around
When that face isn’t here and you rot underground'

Нямам какво друго да кажа.

----------------
Now playing: Archive - Fuck You
via FoxyTunes

and i belive in the shallow romance..

2009-11-29T08:20:00.000-08:00

Рядко съжалявам за нещата, които правя, но наиииистина можех да пия по-малко вчера.. Поне, доколкото ми обясниха, имало и по-трагични случаи. Сякаш това е успокояващо.. кхъм, кхъм. Но поне стигнах до няколко простички истини, които навярно отдавна знаех някъде дълбоко в себе си. Евала на този, който е казал, че в алкохола е истината!

Обичам класа си.
Ето, казах го.. И знаете ли за кое ме е яд? Че ми трябваха четири години, за да го осъзная. Голяма съм патка. Но пак - по-добре късно, отколкото никога, нали? А аз наистина ги обичам. Обичам 4те момичета от класа ми, които ми показаха реалната страна на живота - отвъд розовите очила.. Обичам и 23-те ми момчета, които са ми като по-големи братя. Обичам ги, обичам ги, обичам ги. Толкова са забавни, страхотни, невероятни и уникални по своему, че не знам как ще ги оставя като му дойде времето. Малки звездички в небето, но за мен светят най-ярко.

А да слушаш вълшебния глас на Alexander Rybak след като те цепи така главата е адски успокояващо.. Препоръчвам ви да му хвърлите едно око.. или ухо. Толкова сладък, меден глас, че сякаш се потапям в друг свят.. А и е голям симпатяга, бтв. Смиг, смиг.

----------------
Now playing: Alexander Rybak - Abandoned
via FoxyTunes

don't tell me not to fly, i've simply got to..

2009-11-23T10:07:00.000-08:00

Аз пък не мога да разбера защо всички трябва да сме еднакви, да му *тъът* *тъът*.. Да, за мотивационното писмо говоря! xD Много късо било, това там да се редактира, много художествено било, бла-би-ти-бла.. Аз пък си го харесвах в баш първия вариант. Вярно, че беше доста кратичко, но беше от сърце. А сега като ги наблъсках онези клишета-простотии, по-добре ли е? А? Няма да се учудя и еееей-толкова, ако даже не ми го прочетат. Аз не бих си го прочела, че те ли.. Ама съм инат и не го промених съвсем. Ако не харесват начина ми на мислене, това, което съм - значи и те не са подходящи за мен. Не е всичко еднопосочно, моля моля!

Ох, колкото и да говоря, сигурно докато не се реши какво ще става след 12 клас - няма да мирясам.. Мразя да нямам контрол върху нещата и да не знам какво ме очаква. Грр. А освен цвета на роклята ми за бала, друго нищичко не знам за бъдещето..
Пък на мен наистина ми се занимава с това.. Да джиткам разни програми, да създавам някакви глупости, които после да ползвам, иии да се занимавам с компютърни дейности общо взето. Ама трябваше ли чак сега да се осъзная питам аз??
Мисля, че преди като не ми пукаше се чувствах далеч по-щастлива.. ;/

----------------
Now playing: Bobby Darin - Don't Rain On My Parade
via FoxyTunes

you only get what you pay for..

2009-11-10T10:15:00.000-08:00

Нищо съществено, просто ми се пише.. нещо.. някъде.. все тая.
Вчера ли, кога беше, стоях си ей-така и гледах някакъв романтичен филм, когато ме осени мисълта, че съм празна. Не в онзи депресиращ смисъл празна тип недостатъчна, ами празна - отърсена от всякакви, вълнуващи съзнанието ми до преди няколко дена, емоции. Не съм влюбена, не съм отчаяна, даже не съм депресирана. Което си е постижение, защото това беше желания резултат.
И все пак.. Какво е това чувство, че все едно съм отново на стартовата линия? Сякаш нищо не съм постигнала, нищо не съм спечелила, научила, прозряла, каквото искате го наречете. Не съм пораснала от лятото и с един мили-мили-мили-метър. Даже май съм се смалила.. Хах. Възможно ли е въобще това, се чудя?
И някакви такива работи общо взето, нищо съществено, както отбелязах. ^^

----------------
Now playing: Aqualung - Cinderella
via FoxyTunes

think i'm drunk enough to drive you home..

2009-11-03T15:13:00.001-08:00

Тичах... Тичах, тичах и продължавах да тичам; не усещах умора, не исках да стигна някъде, просто тичах.. Бях се сляла с вятъра, бях част от него и той бе част от мен. Двамата бягахме някъде.. никъде. Въздухът свистеше в ушите ми, но това не предизвикваше неудобство в мен, даже напротив.

По-бързо, по-бързо, крещеше съзнанието ми, докато скоростта ми се увеличаваше бавно и неравномерно. Исках да заглуша всичко – думите му, обещанията му, лъжите му.. всичко. Прехапах устни и се напънах да бягам по-бързо, докато остра болка сряза гърдите ми, сърцето ми. Беше сладка болка, няма как. Хората, които захвърляха всичко заради глупаво и безполезно нещо като любовта, бяха нищо повече от обикновени мазохисти.
По-бързо, по-бързо.
Устата ми се отвори, за да даде път на тежкото ми и немощно дишане, което в момента излизаше на пресекулки – на тъжни, горчиви пресекулки. Смеех се. Смеех се и плачех едновременно, жалкото същество аз. Знаете ли, още се чудя как е той. Добре ли е? Дали е щастлив? Дали днес някой му е казал, че го обича.. Дали той е казал на някого, че го обича!? Болката в гърдите ми стана по-осезаема. Ако не беше толкова желана в този специален за мен миг, вероятно щях да умра. Нали сте чували – едва когато спреш да копнееш за нещо, то те намира..
По-бързо, по-бързо.
Вече дори не виждах пътя, по който тичах. Сълзите, тези гадни предатели, замъгляваха зрението ми. А когато очите ми не виждаха външния свят, аз отново се връщах назад, зад онази врата на килийната стаичка, където открих любовта. Където открих смъртта си. Чудя се – той ли ме намери или аз него? Беше ли възможно да избегнем този изход? Отново болка. Отново смях. Навярно не.
По-бързо, по-бързо.
Хладка пот изби по челото ми, ходилата ми горяха, но аз продължавах да тичам. Защото това беше моето убежище. Тук се чувствах у дома. Аз, вятъра и тупкащото в гърдите ми сърце. Ние бягахме. Някъде.. никъде.

По-бързо, по-бързо..

//не ми обръщайте внимание, беше за едно рп.. ^^

----------------
Now playing: Death Cab for Cutie - Champagne from a Paper Cup
via FoxyTunes

what about me?

2009-10-29T02:14:00.000-07:00

Well, I know I make you cry

and I know sometimes you wanna die..

but do you really feel alive without me?

If so, be free..

чувствам се изчерпана. изсмукана речете.
а Damien Rice е вдъхновяващ..

i am covered in skin - noone gets to come in..

2009-10-24T13:22:00.000-07:00

С приятелките си говорихме за разни неща и Таничка спомена нещо, което ме накара да се замисля. Когато танцувате с някой (визирам момче в случая), гледате ли го в очите през цялото време? И ако да, за какво си мислите през това време?
Не знам, просто на мен ми се струва прекалено лично. Връзката между очите ви, докато се движите в един и същ ритъм, докато сте толкова близко, някак.. не мога да гледам постоянно момчето, докато танцувам с него.
Освен, ако не е той.Нали знаете - този, който ви гледа жадно, изпива всяко едно ваше движение, карайки да се чувствате като на една от онези огромни чаени чаши по лунапарковете, които се въртят до безкрай.. Тогава вече е различно. Мястото изчезва. Хората изчезват. Музиката заглъхва. И сте си само вие двамата. Нищо друго няма значение. Лицата, очите, устните.. Само те са важни. Само вие. Мълчите, но имате чувството, че сте провели най-смисления, най-дълбокия и запомнящ се разговор в живота си. Имате чувството, че се целувате с поглед.. Не знам как да го опиша точно. Все едно сте на самотен остров и ви е добре така - сами, само вие. Рай.
Може пък и прекалено много да отдавам значение на това, но е факт, че не ги гледам често в очите. Пък Бо каза, че така било невъзпитано.. Хах, странно нали. Как едно такова простичко нещо връща отдавна затворени в буркани и кутии спомени..

We were fated to pretend..

2009-10-24T05:49:00.000-07:00

В същност, не е толкова трудно да отвориш нова страница в живота си. Просто трябва да забравиш написаното досега, да си сложиш розовите очила и да започнеш да твориш наново мислите, копнежите и мечтите си.

Всеки сам избира какъв да е и стига ти да се харесваш, всичко е окей. А аз чувствам перфектно в кожата си тия дни.. Вярно, май е заради розовите очила на Стен, през които ми се виждат очите, но май и новата ми нагласа за живота изиграва своята роля. Поправка, тя не е нова, но просто преди не съм й обръщала внимание. И сега, когато всички се вайкат за матури и тем подобни, аз спокойно се радвам на падащите жълти листа отвън, на приятелките ми, които гледам да излизаме колкото се може по-често, защото са ни много различни плановете за след 12 клас и използвам всеки един момент да се смея от сърце.. Нямате си и представа колко зареждащо с енергия е да се смееш без да спираш в продължение на 25 минути - в автобуса, в училище, към спирката, докато гледам филмче, докато пиша домашно.. Учудващо, но стига да решиш, че нищо няма да попречи щастието и че няма да позволиш на никой да те изнерви - светът е по-розов.. или лилав. Според мен лично, лилавото е много по-сладуресто-оптимистичен цвят. ^^И така.. блогът отново е отворен. Отново си играх доста време с него и се надявам дълго да остане така. (:

~Вдъхновено от 'Time To Pretend' на MGMT

2009-10-14T11:11:00.000-07:00

Бясна съм.
Чувствам се толкова окрадена, че даже не ми се коментира.. Но ще го направя, да го е яд този, който трябва да го е яд! Хах, честно, никога не съм вярвала, че някой ще тръгне да краде стила ми на писане, думите ми, моите сравнения, които сърцето ми ги шепти всяка минута, рисува с тях картини и спирали в съзнанието ми. А аз даже не роптая срещу наглия крадец.. Защото колкото и да краде, знаеш ли какво? Имам о щ е. И ще имам о щ е. Защото черпя вдъхновението си от света около мен, а ти си твърде жалък, за да го разбереш. Дори да откраднеш сравненията ми, идеите ми, думите ми.. аз ще си намеря нов стил, нов начин на писане, и обещавам да е още по-добър от преди. Обещавам да дам повече от себе си.
Сигурно е кофти да си втора ръка, съжалявам.
Съжалявам и теб, крадецо, който се заблуждаваш, че това, което пишеш е твое, че това, което чувстваш е твое. Ти си празен. Копие. И ще си останеш такъв, защото това е единственото, което можеш да правиш.
Не те мразя, нито пък оправдавам.
Ти си недостатъчен, за да ме впечатлиш, крадецо, ти си просто никой.

~абсолютно безсмислен пост - знам, но ме е страх, че накрая ще си го изкарам на някой, дето не трябва, та използвам блога ЪГЕЙН като отдушник.. ^^

and i'm still lost. but i feel so much better..

2009-10-02T12:35:00.000-07:00

Just be..

Най-добрата ми приятелка от 5 клас насам замина за София, Софийския.
Записах се на допълнителни часове БЕЛ, което означава, че ще имам два пъти в седмицата нещо като 10 часа.
Скарах се с другата ми най-добра приятелка.
Измислихме мястото за абитурентската.
Купих си всичките книги Gossip Girl.
Отказах се да пуша.
Сдобрих се с най-добрата приятелка.
Купих си многомногомного високи обувки.
Обожавам 'I am you' на Depeche Mode.
Отново се зарибих по рп. [защото ми го харесват, а аз обичам да ме хвалят xD]
Чувствам се удобно в кожата си.
Реших каква да е роклята за бала.
Изплаках си очите преди две вечери.
Разбих всички в групата по Информатика. [веднъж да се почувствам умна по този предмет! xD]
Разбрах, че в същност съм имала много як клас.
Страдам от безсъние от началото на уч. година.
Гледам Vampire Diaries и не ме е срам. [защото има адския саундтрак ^^]
Вече се надъхах да уча в Англия.

И най-накрая си го признах.. Влюбена съм.
А той е толкова далече..

----------------
Now playing: SSDR - Tiesto feat. Kirsty Hawkshaw - Just Be
via FoxyTunes

i'm so addicted to the loving that you're feeding to me..

2009-09-14T11:22:00.000-07:00

Равносметка или нещо подобно на лятото~

Я да видим какво стана и това тримесечие, което отлетя със скоростта на последната кутия Тофифи, която майка имаше смелостта да донесе вкъщи..

~Запомнящ се страхотен 18ти рожден ден? Check.
~Успешно завършване на 11 клас? Check.
~Преживяване на завладяваща страстна любов? Check.
~Следлюбовна депресия? Check.
~Разболяване? Check.
~Напиване на плажа, докато зъзнеш от студ? Check.
~Незабравим Джулай Морнинг, споделен с най-любимите ти същества от класа? Check.
~Изпускане на самия изгрев на Джулай Морнинг? Check.
~Танцуване до зори без спиране? Check.
~Среща с класа, докато траеха падащите звезди? Check.
~Целувка с непознат? Check.
~Четене на цялата поредица Gossip Girl? Check.
~Много нови запознанства и приятелства? Check.
~Разговори с поне един неприятен познат? Check.
~Пушене от нерви? Check.
~Безцелен флирт? Check.
~Приспиване у най-добра приятелка и подсвиркане в 3 вечерта на махленските комарджии? Check.
~Прослушване на чалга? Check.
~Липса на търпение по следващото лято? Check.
~Скарване с най-добрата приятелка броени дни преди началото на уч. година? Check.

Мисля, че емоциите - както положителни, така и отрицателни, ми бяха даже в повече. Изкарах си най-великото, лудо и смело лято някога. Живях на макс. Обичах на макс. И някоя и друга вечер страдах на макс.. xD Но не. Честно. Беше прекрасно. Вълшебно.
И единственото, което мога да кажа в момента, е, че нямам търпение да дойде следващото. ^^

А какво си пожелавам за тази учебна година? Много приятни изненади. Тъй като ми е последната гимназиална - искам да си я изкарам на макс. С класа си, с приятелите си, със семейството си. Надявам се най-накрая късметът пак да ми се усмихне и нещата да ми се подредят. А аз обещавам повече да се боря за целите си и да положа повече усилия..
Успешна учебна година, еврибади!

----------------
Now playing: Mandy Moore - Candy
via FoxyTunes

...

2009-09-06T03:10:00.000-07:00

*съжалявам, но доста негативен пост..*

Понякога съдбата наистина върви срещу теб. И ти дава от своите малки знаци, както казва Бо, за да те предупреди да не правиш нещо. Но ти инат си решил, че ще отидеш и ето ти.. Седим си ние в 11.00 вечерта на спирката да чакаме тъпия 409 за Златните и бам! Първо злополучие - запраска дъжд от нищото. Не, сериозно предните дни си беше много яко времето - нито прекалено топло, нито пък студено. Но нее, защо не завали най-бруталната буря след като сто часа съм си изправяла косата нали? Даже не ми е за косата. Просто - това беше един наистина дъъълъг час. ;/ Окей, викам си, значи после явно така добре ще си изкарам, че затова сега се опитва съдбата да изравни емоциите. Чакам, чакам. Вода се стича по лицето ми. Но аз съм си щастлива, защото си вярвам в поредната приказка.. И да, точно като се качихме след 50 часа , се подхлъзнах и до края на вечерта изпитвах остра болка в десния си крак. То не е като да направиш шпагат в автобуса, нали? И да, естествено, попаднахме в някакво лудо задръстване, където ти се иска да разбиеш всичките прозорци на автобуса и да тръгнеш пеша.. е, може би, ако не валеше толкова силно. Но няма как да спомена момента, когато си пропуснахме спирката. Беше голяяям фън. Половин час обикалям скапаните Златни, мокра съм като мишка и навсякъде само хотели, братче. Не, не. Беше си истинско чудо, че стигнахме до определената цел. Разбира се, за да не ни пуснат, защото правили някакви си проверки.. А пък ние не всички сме по 18 още (не визирам себе си), хехе.. Нямало да ни пуснат тази вечер. Добре бе, мой, аз какво да правя сега? Няма повече автобуси, а стига да не си намеря някакво такси на аванта 'ще ви откарам до Варна на цената на автобусно билетче', ще трябва да платя 10 лева. И каквооо? 13 лева ще отидат на вятъра. *** му майката, честно..
И отидоха. И знаете ли кое беше черешката на тортата? В тъпото такси песента, която вървеше по радиото беше - 'I've got a feeling.. that tonght's gonna be a good night, that tonight's gonna be a good good night..'
Затова както казва Крис от Скинс - fuck it. Най-пропиляният ден, но fuck it. Някой отгоре се изгаври на макс с мен, но fuck it. По това време можех да съм у чичо ми и леля ми и да ям и да пия като за световно, но fuck it. Може пък и така да ми е било писано. Напримееер, там да е имало някой, който да не трябва да виждам или пък той мен, и аз не знам. Иии затова се е получило така.
Абе, fuck it.

do you ever get homesick?

2009-08-28T12:21:00.000-07:00

И без това малко хора ми четата глупостите, викам поне да си събера любими цитати тук.. xD

"Yano,
Where are you now? Where in Japan are you? Where under this vast sky are you living? What did you go through today? Who did you talk to? What did you eat? What kind of places did you go to?
Today I am really dispirited. Because you didn't keep our promise. Because you didn't say goodbye. Am I still.. hung op on you?

Yano..
When was the last time you thought about me?

***

Yano,
Where are you now? Who did you meet today? What did you talk about? What did you eat? What kind of places did you go to?

Yano..
Who is the person you love right now?"

~Bokura Ga Ita ♥

----------------
Now playing: Strays Don't Sleep - For Blue Skies
via FoxyTunes

so, are you friend or foe? cause i used to know..

2009-08-27T10:33:00.000-07:00

Поканиха ме миналата седмица на рожден ден на момиче от бившия ми клас, което буквално не съм виждала от края на седми клас. Тя замина да учи в София, пък и не е като да сме били особено близки, че да поддържаме някакъв контакт. Че аз не поддържам с бившата ми най-добра приятелка някаква връзка, че с нея ли!? И да де, благодарение на , о, велики Фейсбук!, си намерихме дирите и тя ме покани. Но не само мен - още десетина човека от бившия ми клас, с които някога съм била адски близка.. В същност, сещам се, че се чувствах адски комфортно сред тях - споделяхме едни и същи интереси, имахме еднакви виждания за живота и хората, абеее - много яки момичета. Е, да, ама не. Честно, само като ги видях и се попитах - 'Заради тези хора ли съжалявах, че не съм влязла в пета гимназия при тях!?' Цяла вечер буквално само пет думи си разменихме и нищо повече. Бях си с моите хора - тези, с които бях неразделна последната ми година и ме обзе едно такова топло чувство. Че не съм тръгнала след групичката на 'кифлите', както самите те си казват, ами че продължих поне два пъти в годината да се виждам със Слав. ^^
Много е интересно да ги видиш всичките тези хора след няколко години. Да, променили сме се, разбира се, но пак сме си същите по свой си начин. А на всичкото отгоре и сме преживели много неща поотделно и някак си гледаш по различен начин на нещата. Някак по се наслаждаваш на момента, по оценяваш правилно хората, около теб.
Каквото и да си говорим, вечерта бе незаменима. Сякаш отново бях част от стария ми клас. Или той част от мен, не знам.. Пихме, смяхме се, пушихме, гледахме звездите и накрая заспахме уморени, спомняйки си доброто старо време. Все едно се бях върнала години назад..
Желанието ми най-накрая се сбъдна.
Мисля, че най-накрая съм готова да продължа напред - без съжаления и неказани думи.

----------------
Now playing: t.A.T.u. - Friend or Foe
via FoxyTunes

we used to be together..

2009-08-25T11:51:00.000-07:00

.. и нищо няма да е както преди..
.. и нищо друго не ти остава освен да се примириш..

писна ми да се въртя в този пoрочен кръг, мамка му.

----------------
Now playing: No Doubt - Don't Speak
via FoxyTunes

just let me know if you're gonna go - we'll take it slow..

2009-08-16T12:22:00.000-07:00

Нищо съществено тия дни. А така ми се пише в блога, не е истина..

И леле, писна ми да чувам фразата 'Омфг, нямам си гадже от цели 3 часа!!' примерно или всякакви такива от този род. В смисъл, вярно е, че е лято - плажове, млажове, тен, къси поли, ала-бала, хормонът е скочил до не знам си къде, ама деазнам и аз. Като пискаш по цял ден колко си нещастен от това положение, нещата няма да се променят. Пък и честно казано, когато вече си бъдещи 12 клас, ме вълнуват далеч по-важни теми от това дали ще има някой досадник, залепен за мен 24/7. Е, това беше малко по-грубо от колкото го мисля, но предполагам идеята беше схваната. Голямата дилема е дали да ходя да уча някъде на майната си в Англия, което си беше плана за последните две, една и половина години, или пък да остана при 'родното' - демек Американския в Благоевград. xD Да, българските университети съм ги отписала напълно. И при положение, че сестра ми си завърши гореспоменатото 'родно', не разбирам защо, по дяволите, родителското тяло ми прави такива големи проблеми и аз да постъпя така. Да, признавам, че една от причините за избора ми е, че всичките ми приятели остават тук някъде, но какво от това? Всеки сам си избира приоритетите.. И бръм, не искам някаква лъскава работа, някакъв лъскав офис и маркови дрешки - просто искам едно бъдеще, където да мога да печеля достатъчно, че да се издържам сама. Без екстри. Само най-необходимото. Просто искам да живея. Да чувствам свободата между пръстите си и да съм щастлива. Сред приятелите ми. ^^

Бръм, такива глупости общо взето..
Пък другата седмица май ще е много забавно. Хаха. При положение, че не съм стъпвала там от точно.. онзи път. Кой знае колко ще ми се привижда я от някой ъгъл, я от не знам си къде.. Но пък предполагам ще е полезно. Няма как, ако не се сблъскаш с проблемите си лице в лице, няма да изчезнат сами. И май е вече време..

и май доста изписах за нищо съществено xD

----------------
Now playing: InMe - Angels With Snipers
via FoxyTunes

something in me tells me you're the one i'm looking for..

2009-08-07T12:40:00.000-07:00

Искам обикновена безсънна нощ. Без повече подобни сънища. Честно, хич не помагат да си внушиш това, което искаш..

----------------
Now playing: Karmina - The Kiss
via FoxyTunes

u think ur smart? ur not.

2009-08-04T14:03:00.001-07:00

За да не загубя цял пост в глупости, с които не си заслужава да си затормозявам съзнанието, дължа да отбележа, че малко съжалявам задето няма да отида с Таничка днес на Xtravaganza. И ми се танцуваше, и ми се лудееше и ми се пееше безсмислени песни до сутринта. Ама нъц, нали все се притеснявам за някакви простотии и си измислих тъпа причина да не отида. Поне за петък уж ще отпразнуваме рд-то й на златните. Не съм стъпвала там от.. е, от доста време. И знам, че няма просто как да го видя там, но сигурно пак ще се оглеждам по ъглите като пълна глупачка. Мисля, че е крайно време да се изправя срещу страховете си, мхм.

А и бтв, мноооого е забавно как в нета сме много силни на думи, ама, мацко, ела ми кажи в очите, че не ти харесва как говоря или дори на лично някво съобщение и да видим дали така тежкарски ще го раздаваш. ;) Лапешка му работа. xD

----------------
Now playing: Static X - Not Meant For Me
via FoxyTunes

you turned into another man. you're a stranger to me..

2009-07-30T12:50:00.000-07:00

Оооох, как обичам да ме предават приятели. То и без това толкова малко допускам до себе си, за да ги нарека приятели, че и те като ме предадат простооо.. се чувствам перфектно. Не мога да го разбера, бе! Не мога и не мога. Казваш на някого, че ти е най-близкия, че ти е много скъп, че всичко би направил за теб и след два дена сякаш съвсем е забравил собствените си думи! Кой, по дяволите го кара да ми се обажда в 12 през нощта да ми се обяснява как съм, разбираш ли, най-добрата му приятелка и че съм НЯМАЛА право да си мисля, че би направил нещо против мен, нещо, което да ме обиди!? Сто часа ми пищя на ухото някакви глупости, които да - признавам си, звучаха толкова приятно на момента, че просто как да не му повярваш, ама къде е покритието им, питам аз!? И да, не искам отговор.. То и няма нужда от отговор. За к'о ми е.

[22:59:39] viiv.: точно така! :D голямо съм зле.. седя тука във вече 11 вечерта, тъПча солети и се надъхвам да изтребя мъжката част на населението.. (rofl)
[23:01:14] {b}~: xahxhaxa
[23:01:28] {b}~: az pyk pluskam grizki i si mislq sy6toto ;]
[23:01:35] viiv.: (rofl) (handshake)
[23:01:36] {b}~: kazah ti 4e sme dobri priqtelki
[23:01:39] {b}~: :D:D

Не мога да повярвам, че съм си мислила някога, че момчетата са по-добри приятели от момичетата. Поне съм свикнала на номерата на момичетата.. Пфф. Ще видите вие като си направим армия с Бо..

----------------
Now playing: Sia - Beautiful Calm Driving
via FoxyTunes

don't go.. you'll only want to come back again.

2009-07-24T12:50:00.000-07:00

Искам да гледам един хубав романтичен филм, който не съм гледала досега. Но да не е от онези с хепиенд, защото не ми изглеждат реални. Колкото по - twisted е историята, толкова по-добре. И да има сълзи.. мнооого сълзи. Но да има любов естествено. Традиционната нараняващ-наранен тип любов.
Искам да знам, че може да е по-кофти. Не, в същност го знам, но искам и да го видя. Пък и обикновено след такива филми се чувствам адски разтоварена..

Така че, ако някой има предложения - да свирка. ^^
Може и да не е филм.. Сериал също става. Но там ме съмнява, че някой може да ме светне за нещо, което не съм гледала. ;/

А дотогава, си пускам Skins. (:

----------------
Now playing: Radiohead - Nude
via FoxyTunes

and isn't it ironic, don't you think?

2009-07-23T13:57:00.001-07:00

И точно когато съм болна естествено ще се случат толкова много неща, а аз просто нямам физическите сили да присъствам на тях. ;/
Така че, пийпъл, здравето преди всичко! Внимавайте със студените коктейли, сладоледите и късните вечери без връхна дреха..
Изведнъж дните ми се сториха много по-дълги, компютърът прекалено не-зареден с филми, а часът за антибиотика ми прекалено далечен. :(

----------------
Now playing: Alanis Morisette - Ironic
via FoxyTunes

you don't always have to be so strong for me.

2009-07-20T14:59:00.000-07:00

yano: why did you come?
nana: because i thought you'd be crying..
yano: i'm not crying, damn it. i'm not.. (tears coming out)
yano: you've always annoyed me from the start..
you say your own selfish things, and you stir up my feelings.
you're so clingy.. but then you leave me and go away so easily.
you're cruel. yet, despite all that.. i love you. you annoy me..

***

Не знам, просто почувствах странна нужда да го споделя. Пък и много исках да запазя този цитат някъде xD

----------------
Now playing: Darren Hayes - Walk Away
via FoxyTunes

я боюсь вспоминать тебя и боюсь хоть что-то забыт..

2009-07-17T12:37:00.000-07:00

И си мисля..
и се сещам..
и си представям..
Просто не разбирам защо съдбата ти дава нещо и после така нагло си го прибира без да затрие спомена. Добре де, не искам да затрива спомена. Но можеше поне малко да го притъпи, нали? Да запази приятното чувство, но да те пусне да си щастлив. А не като да пътуваш сто часа с автобуса и накрая щастливо да слезеш на спирката и да се окаже, че си я сбъркал. Че е трябвало по-рано да слезеш. Естествено се качваш на друг автобус, за да се върнеш.. Но не е същото. Защото ти е харесал предния автобус. Той е бил първият автобус. Този, от който си искал да слезеш.. И сега никога няма да се качиш на него. Изгубил се е в безкрая.. А не е честно спрямо следващите автобуси, ако си мислиш за първия, докато пътуваш с тях. И се мразиш.. И не можеш нищо да направиш по въпроса. Сърцето ти самичко действа. Управлява те..
о.О съжалявам, хич не ме бива в метафорите.. Загубих идеята на откровението някъде след втория автобус, лол!

И съм щастлива. И съм нещастна. И се чудя сама на себе си, при положение, че преди два месеца бих се изсмяла на сегашното си аз.. Въобще, нормално ли е да си щастлив и нещастен едновременно, по дяволите!? В крайна сметка пък, какво е нормално в днешно време, нали.. Че на всичкото отгоре и се разболях. Някаква настинка гадна реши да ми развали лятото, тъкмо като си бях обещала на няколко стари приятели да се видим, блах.

Я настолько люблю тебя,
Что боюсь за слово "любить",
И, поскольку с тобой не я,
Мне бы лучше вобще не быть..
Я боюсь вспоминать тебя
И боюсь хоть что-то забыть,
Я боюсь не найти слова,
Когда надо их говорить...

Вот он где, наш ядерный взрыв,
Вот она какая- любовь!
...
Я боюсь твоего лица,
Твоих жадных пытливых глаз
Я боюсь начинать с конца,
Не увидев начала нас,
Я боюсь наступленья дня,
Я боюсь наконец-то понять:
Перестав бояться тебя,
Я начну тебя презирать.

Вот он где, наш ядерный взрыв,
Вот она какая- любовь!
...
Я настолько люблю тебя,
Что боюсь за слово "любить",
И, поскольку с тобой не я,
Мне бы лучше вобще....
Вот он где, наш ядерный взрыв,
Вот она какая- любовь..

Много е странно като си имал някаква песен от да речем цяла година, но никога не си я слушал, и БАМ! Shuffle-ът те запознава с нея. Радвам се, че я чух сега обаче. Не знам дали бих я разбрала тооолкова добре преди, отколкото точно в този миг...
И все пак, успокояващо е, че не си сам в своите си лични драми на този свят. ^^

----------------
Now playing: Юлия Савичева -Ядерный взрыв
via FoxyTunes

Ohhh, it's magical..

2009-06-24T10:58:00.000-07:00

Осемнадесет се оказа хубаво число.
Като изключим депресията и мърморенето за това, че пораствам и съм подсъдима и че отговорностите ми се увеличиха с няколко цифри повече, се чувствам добре. Не крия, че ми е тъжно, че не мога да се нарека непълнолетна повече и че има много неща, които не направих, а са били в листа ми 'неща-които-да-направя-преди-да-остарея-или-просто-преди-да-стана-на-18', но пък има тоооолкова много неща, които сега искам да направя с живота си, че едното компенсира другото. Сега поне гордо ще си показвам айди-то по дискотеките, хаха. Ще мога да си правя каквото искам и фразата "още си преаклено малка, за да ти позволим!" няма да е в такава сила като преди. Даже ако искам, бих могла да си грабна плюшената раница и да поема на пътешествие някъде си, примерно.. И само да си вземе и книжката и може и наистина да го обмисля. Да почувствам свободата между пръстите си, сигурно е велико чувство.
А това лято е последното ми като гимназистка. Хах. Не че има значение де. Вече съм го измислила плана: шофьорски курсове, работа, плаж, дискотеки, купони, джулай морнинг, курс по японски иии разбира се - приятели по всяко едно време. (: Само се надявам да ми стигне времето, защото както последните дни само пресечени пирамиди и призми са ми в главата, нищо чудно да си отварям сборника на колегата Коста Коларов всеки ден..

Искам да скачам, да пея, да танцувам, да се смея, да бягам, да бягам толкова силно, че накрая да не си чувствам тялото и така да полегна на блещукащия пясък, а слънцето да ме заслепи..
Имам толкова енергия и жажда за живот, че.. приятелите ми мислят, че съм влюбена. Хаха. Но не е така.. Той остана само един приятен спомен. Нещо като първата целувка, която винаги ще помниш.. Мисля, че точно от такова разтърсване имах нужда.. И благодарение на него, отново се чувствам жива.

Посветено на Р., където и да е сега~ ( и който само да отбележа, не е чаровникът от снимката xd)

----------------
Now playing: Lenny Kravitz - Let's Get High
via FoxyTunes

it's only finger-lengths that i see.

2009-06-18T08:40:00.000-07:00

А знаех, че ще си тръгне. Че всичко ще е мимолетно. Но поне за пръв път си казах "Хей, давай, нищо, че после ще боли!", преструвайки се, че "чао"-то няма да е "сбогом". И може би именно заради това не боли. Поне не толкова много, колкото предните пъти. Или поне болката е различна, смесена с приятните спомени, които ме връхлитат всяка втора секунда.
Постоянно си припомням струващите ми се сега малко моменти с него и нон-стоп се сещам за неща, които можех да го попитам, а вместо това мълчах. Каква ли музика слуша? Гах, не мога да повярвам, че не съм го попитала за любимата му музика.. Аз питам всеки втори този въпрос, но естествено, този, чиито отговор най ме интересува, не съм.. Дали наистина мислеше, че съм красива? Дали не можех да стана по-красива за него? Дали, дали..
Още помня сладкия му дъх. Сладката му усмивка. Жадният поглед, с който ме гледаше. И предполагам още дълго ще ги помня. Но вместо да ми тъжно, по-скоро ме кара да се усмихна. Хубаво е да вярваш, че има някъде там някой, който те смята за очарователна. Който мисли за теб. И hopefully, един ден ще се върне за теб..
Дори това да не е истина.

I find the map and draw a straight line
Over rivers, farms, and state lines
The distance from 'A' to where you'd be
It's only finger-lengths that I see
I touch the place where I'd find your face
My finger in creases of distant dark places

I hang my coat up in the first bar
There is no peace that I've found so far
The laughter penetrates my silence
As drunken men find flaws in science

Their words mostly noises
Ghosts with just voices
Your words in my memory
Are like music to me

I'm miles from where you are,
I lay down on the cold ground
I, I pray that something picks me up
And sets me down in your warm arms

After I have travelled so far
We'd set the fire to the third bar
We'd share each other like an island
Until exhausted, close our eyelids
And dreaming, pick up from
The last place we left off
Your soft skin is weeping
A joy you can't keep in

I'm miles from where you are,
I lay down on the cold ground
And I, I pray that something picks me up
and sets me down in your warm arms

I'm miles from where you are,
I lay down on the cold ground
and I, I pray that something picks me up
and sets me down in your warm arms

...

Memories are so kind, they're cruel - quietly stealing the magic from my view.

2009-06-01T10:09:00.000-07:00

Забавно е как хора идват и си отиват от живота ти и точно тези, при които най-малко очакваш, остават такава следа в теб, че не можеш да ги забравиш. Бивша най-добра приятелка. Чаровен познат непознат. Този, който съзнателно си наранила..

В началото се правиш, че нищо не е станало, но то си остава там. Докато един ден не избухне. Не е нужно в нещо масивно - може просто да е плач, а може и да е истерии някакви. И тогава разбираш, че си оставил може би малкото истинско нещо в живота си да си тръгне просто така. Без да се бориш за приятелството, любовта, разбирането..
И за да си още по-жалък, преглеждаш десетина стари снимки, че току-виж видиш някой от тези хора в съня си. И успяваш. Но дали се чувстваш по-добре, още не съм сигурна. Предполагам не. Но пък и не е това въпросът, който ме вълнува.
Въпросът е, дали в тях е оставена следа?

~|~

Между другото, сестра ми ми разказа, че психоложката й казала (да, съвсем нормална си е, просто й се наложи няколко пъти да я посети ^^), че когато подтискаш някакви чувства или думи, които си искал да кажеш, те ти се запечатват в съзнанието и след време изплуват. Което си е доста интересно, защото от известно време като се събудя и мисълта ми е "кажи, че ме обичаш".. о.О което си е доста крийпи, защото не помня да съм искала да кажа това на някого и да не съм го казвала. А пък то ей така от нищото си се появява. Странна работа.

И съм аааадски щастлива, че най-накрая изгледах "Нана". Това аниме е невероятно просто. Въпреки че мангата, ъфкорс, е сто пъти по-добра, но карай. Саундтракът е шест точки.

Olivia Lufkin - 'Tears & Rainbows'

...

----------------
Now playing: OLIVIA inspi'REIRA(TRAPNEST) - Recorded Butterflies - Live Version -
via FoxyTunes

i'm not crazy coz i get the right pills everyday.

2009-05-08T12:01:00.000-07:00

Тази ваканция ходих до Лондон, колкото и някак изведнъж да е изтърсено и реших, че искам да живея там. Но не да уча, защото ми се стори някак по-строго, отколкото съм свикнала тук, а просто след години да си живея и работя там. Даже си се виждам в една от онези малки спретнати къщурки, пиеща чай или нещо подобно. Толкова беше спокойно и приятно и красиво и чисто (представете си! хаха..) за разлика оттук. Макар че знам кое би ме спряло да се заселя там, освен проблема с парите и другите екстри - фактът, че нямам никакви близки хора. Да, знам, че някои ще кажат, че с времето ще си намеря нови приятели и ала-бала, но работата е там, че сегашните ми харесват. И не смятам да ги заменям за нищо на света. Пък и Варна е толкова красива през нощта през лятото.. с топлия ветрец и светлините, хммм.. Голяма дилема общо взето, хах.

Иначе екскурзоводката направо ни скъса нервите (в края на екскурзията си открих цели три бели косъма! о.О), май беше за първи път в Лондон, че трябваше да й обясняваме как се пътува с метро и такива неща.. голяма забава направо. И евала на жената, че въобще не й пукаше, че не знае къде се намира или пък че не и пукаше за групата си. Накрая като ни изпрати с това "Надявам се да ви е харесала екскурзията и пак да се видим" направо щях да падна от седалката на буса, който ни караше към летището. То верно, че друсаше, ама чак пък толкоз..

А пък сега обратно вкъщи се чувствам много поотпочинала и се радвам на тези шест дни, през които успях да преосмисля някои неща. Като например, че не ми остава много време до завършването на гимназията и затова трябва да гледам да й се наслаждавам, докато мога ( и в този случай - честито завършване на всички 12 клас! много успехи занапред иии светът е ваш.. насладете му се. (: , а също така и открих, че обожавам Jimmy Eat World, хах. След Muse може би обичам най-много тях.. Така че поздрав за най-добрата ми приятелка, която завърши днес.. Много я обичам иии вярвам, че ще постигне много в живота - нищо не й се е опирало досега и надали ще й се опре за в бъдеще. Само ми се иска да се усмихва по-често, защото в последно време нещо не й остава време за това.. ;/

----------------
Now playing: Jimmy Eat World - Salt Sweat Sugar
via FoxyTunes

И скажет тишина, что я любила.

2009-04-26T05:50:00.000-07:00

В последно време имам толкова много неща за споделяне, а толкова малко желание да го направя, че направо не е истина. Даже половината от това, което си мисля, не го казвам на поне най-близките си приятели. Което си е доста интересно само по себе си, защото те кара да се замислиш какво ли се върти и в техните глави.. Все пак не сме толкова различни, за колкото се определяме. ;/ за жалост или не. Понякога чак ми е гузно, че не ги разпитвам из основи дали има нещо, което да ги гложди, вместо само да си човъркам собствените проблеми. Може би и затова от време на време им напомням, че съм си егоист - сякаш да се оправдая, хаха.

Но дам, вече взех решението, че личните ми терзания си остават само за мен, с цел да не натоварвам другите, или по-скоро, защото не искам.. дам, уотевър, така че продължавам напред с някаква друга тема. Даам, много целенасочен и свързан пост, просто чудничко..

А, гледах един японски филм съвсем наскоро, ако някой го интересува.. хах. Изревах си очите направо.. Което по моя критерий трябва да означава, че е бил много хубав.
Koizora се казва. Май в animes-bg.com имаше и линкове със субс, ако не се лъжа. Абе на мангата повече ревах, но и филмът беше въздействащ. понякога да се чудиш дали може по-зле да стане.. В повечето случаи може.
И още един, който е азиатски - A Millionaire's First Love. Той беше прекалено добър, за да го представям. Най-добрата ми приятелка два пъти го гледа, а сестра ми, която е на 25 плака през почти цялата втора половина.
Не знам, според мен си заслужават. ^^

Друго интересно, хм, очаква се скоро да стана на 18, изненада-изненада!, макар на мен това да не ми е особено интересно - чувствам се все едно животът ми е към края си, бррр. Не ми се пораства, не ми се завършва гимназия, не ми се ходи в университет. Но както и да е, кой ме е питал..

И естествено си забравих новините, които надали някой чете, нооо все пак трябваше да се впишат, че да се знае, че съм още жива, че още дишам.
Абе, както и да ви е прозвучало всичко това, всъщност съм си окей, даже перфекто, така че никой да не се притеснява. Мисля, че най-накрая слънцето започва да изгрява..

И дам, мисля, че открих най-великата манга евър - Nana. Прииска ми се да се видя с най-най-най-добрата ми приятелка, която съм имала досега. Странно нещо е животът..

----------------
Now playing: Юлия Савичева - Прости за любовь
via FoxyTunes

Breathe me.

2009-02-10T11:50:00.000-08:00

И става все по-лошо и по-лошо..
Хъх.

Като започнем с това, че първият срок го завърших повече от потресаващо, въпреки че бях с ясната представа, че ще ми е важна тази година, просто не е истина. Не знам дали защото ме беше мързел толкова или просто съм някакъв тип мазохист, който обича да си причинява душевна болка и нерви, но си е факт. Вторият срок уж трябва да се стягам, а ще ходя на екскурзия в Турция, на концерт на Депеш иии ще си взимам (дай, Боже!) SAT-а. А, и да не забравим, че ми предстои 18ти рожден ден (лол, кога го стигнах, не знам, но си е малко депресиращо, имайки предвид, че вече нищо няма да ми е забранено от законна гледна точка - е, почти всичко.. ^^).
Дам, второ - осъзнах, че съм от-вра-тителна. Отрязах по възможно най-гадния начин едно момче (между другото, за което ми е още гузно - да се има в предвид!), а той не го заслужаваше, поне не по този начин, колкото и Стен да ме успокоява, че съм се справила отично със ситуацията. Но в моя защита мога да кажа, че за първи път ми се налага да отрязвам някой, който е толкова настоятелен, така че .. хм.. да.. Може би в бъдещето, когато не тича след мен постоянно и го видя с някоя мацка, виснала на врата му, ще му се извиня подобаващо. Но засега, дистанция, момче! Аз съм от този тип хора, които обичат свободата си и при най-малкия опит някой да навлезе в личното им пространство без питане, стават агресивни. Мхм. *клати глава одобрително* Въпреки че гледам, пак се пробва, ама нъц, за негово добро е.. Когато се изнервя, обикновено казвам неща, които не мисля и (е, в същност много си ги мисля даже, но подробности) са леко остри, даже много. Даже приятелите ми често ми се карат за това, че съм била малко нетактична, но не знам друг начин.
И трето..
Днес ходих на погребение.Представяте ли си? И плаках. И прегръщах. И ме болеше.. И се чувствам като в сън. Още не мога да повярвам. А не знам за нея. По дяволите, мразя това, че съм неспособна да кажа правилните думи в правилния момент.. Ако искате шут, обадете се! Но да съм опора и рамо, на което да поплачеш - не ме бива. Наистина се мразя за това. И все пак, това е единственото, което мога да предложа. Защото каквото и да кажа, нищо няма да го върне, нищо няма да я успокои и усмихне истински. За първи път трябва да съм наистина "добрата" приятелка, която в труден момент познаваш иии.. ще поема отговорността. Защото знам какво е да загубиш близък. И защото я обичам. Ако имах втора сестра.. сигурно щеше да е точно като нея.

Депресии, к'во да ви кажа.. Понякога се насъбират наведнъж.
Както казват -->> Misery loves company.

----------------
Now playing: Sia - Breathe Me
via FoxyTunes

But we will not let it through - the darkness and the sense of being born to loose.

2009-01-01T06:13:00.000-08:00

Толкова много се смяхме, пихме и танцувахме, че накрая няма как да не си завреш главата в тоалетната, пискайки 'искам си мамаааа'. Мдам, макар че въпросната мама в момента ми се сърди, защото сме изпразнили обилно количество алкохол, аз не съжалявам за нищо от тази вечер. За пореден път искам да кажа колко много си обичам приятелите.. ^^ Живяхме за мига. Явно тази година ще ми е точно такава.. за мига.

Гледам си поста от миналия януари и се радвам. Радвам се, защото съм изпълнила всичките си пожелания и съвети, макар и някои със закъснение. ^^
И понеже коремът пак ме пристиска, пожелавам си това да е годината на риска..
Искам да живея още повече за мига, да ми се случат нови и интересни неща, да открия нови места и нови хора иии.. да не се страхувам от живота, от себе си.
А, също така, си пожелавам да се съсредоточ повече върху даскалото.. Знам, че мога всичко, стига да се напъна малко. ^^

И така, на фона на Bush и 'Warming Machine' аз приемам Новата 2009 Година с широко отворени обятия..

Весела Нова Година на всички! ^^

Take my future, past, it's fine.. but now it's mine.

2008-12-30T14:09:00.000-08:00

Знам, че трябва да правя равносметка на тази година, но ааадски много ме мързи. Затова просто ще 'нахвърлям' какво ми направи впечатление през последните дни без много обяснения (проявете въображение!):

~коледната картичка, в която един сладур сподели усмивката си с мен.
~джинджифилините сладки на мама.
~червеното вино. (гооолямото количество червено вино.. :rollereye:)
~рожденият ден на Бо.
~есемеса от Били. *звездички*
~коледната елха и коледния албум на Марая Кери.
~Aqualung.
~Хари Потър. (и книгите и филмите)
~новата глава на Bokura Ga Ita.
~Черната чантичка подарък.
~сините кичури. (да, вече съм със синя коса.. о.о)
~плановете на Нова Година.

И дам, по дяволите, за първи път нямам и минутка спокойствие, за да се потопя в моя си свят, в света на мечтите.. За първи път реалността е по-яка от мечтите. Отново съм влюбена в живота... нанана..

----------------
Now playing: K`S CHOICE - Now is mine
via FoxyTunes

Спаси ме от скучен делник - остани с мен в понеделник..

2008-12-20T06:24:00.000-08:00

-в автобуса-

-Но да оставим това настрана, как си ти? Как ти мина деня?
-Ами.. Ъъ.. Нищо интересно, общо взето. Поредният тъп и скучен ден. (кисела гримаса) Нищо интересно не ми се случи днес..

(след 2 минути мълчание)

-Имаш ли какво да правиш сега? В смисъл.. Бързаш ли да се прибереш? (wasntme)
-Да, предполагам.. Защо!?
-А, не.. кхъм.. нищо.
-Имаш ли да предложиш нещо!? (усмивка)
-Просто щях да предложа.. Искаш ли да се поразходим малко?
-Ъм.. (гледа си часовника нервно)
-Ако нямаш нещо спешно.. Просто обик -
-Добре.
-Само ако иск -
-Да, да, няма проблем. Хайде, да слезем тук!

***

-Беше ми много приятно..
-Да, да.. и на мен. ^^
-Много се радвам, че..
-Да, да.. и аз. ^^
-Сега вече можеш да кажеш, че ти се е случило нещо интересно през деня. (усмих)
-Мерси..

Един от онези моменти, когато единственото, което ти идва наум е.. wtf? Някакъв общо взето почти непознат човек ми оправи целия ден само с онова дългото изречение накрая.. Хаха.. И чак като се прибрах видях, колко много съм закъсняла - въобще не бях забелязала.. Хм. Минали са 17 години, а светът и хората все още те изненадват - ето за това си заслужава да живееш. (:

----------------
Now playing: Ostava - Ponedelnik
via FoxyTunes

This is the night, this is the sound.. here come's the warm machine.

2008-12-05T12:17:00.000-08:00

А понякога само малко внимание е предостатъчно. Просто някой, който да ти се усмихва от далечината, и с който да говориш спокойно - без фалшивия лигаво-учтив тон за почти всичко.. и нищо общо взето. Музика. Някой, който да ти праща вдъхновили го песни и да става нервен, когато забавиш отговора си.. Хах.
Началото на странно приятелство, може би!?
Дали?
...

Чувствам се специална за първи път от години може би.
И чувството ми харесва.. ^^

----------------
Now playing: Bush - Warm Machine
via FoxyTunes

I lock the door and lock my head and dream of butterflies instead.

2008-11-16T11:29:00.000-08:00

Не мога да разбера как човек успява в период по-малък от пет минути да ти зададе само три въпроса и така да те разстрои, че още да трепериш и да се задъхваш само при спомена.. Не искам и да го разбера в интерес на истината. Просто се извиних и станах от масата отпрашвайки далеч някъде, където да се скрия и да си пусна музика на макс. Толкова на макс, че звукът от мощни китари и барабани да ме изпълни цялата и просто да нямам възможност да мисля колко жалко е всичко. Колко жалка успяха да ме накарат да се чувствам само за пет минути. А когато сълзите - предатели гадни - започнат да се стичат, просто прехапваш устна. Стегни се, момиче! Хората не заслужават да те виждат, че плачеш.
Слабост..
Това са за мен те.
Мразя да съм слаба. И точно затова ме е толкова яд на себе си, че не успях да издържа днес и да стана от масата с усмивка, както винаги правя.

Веднъж плаках в автобус. Нямаше точна причина, просто заплаках без глас, подпряла глава на прозореца. Не че има връзка със случката, но явно просто съм склонна да се разчуствам лесно. Хаха..
А хората не знаят колко лесно е да нараниш едно човешко същество. Моля, някой да им отвори очите!

----------------
Now playing: K`S CHOICE - Butterflies instead
via FoxyTunes

I'll begin to let you go when the sunlight melt the snow..

2008-11-03T23:54:00.000-08:00

'..Love is all about timing. If you don't say the right thing at the right moment.. no matter how much fate was involved in the relationship, everything will be ruined. Even if you regret it, it will be too late. Even if you regret it..'

Честно казано никога досега не се бях замисляла толкова много за пропуснатите шансове. За това, че дори като "спечелиш" любовта нататък все ще се справиш някак с трудностите. Напротив. Струва ми се, че става още по-трудно. Защото тогава вече ще имаш какво да губиш, ще имам блед спомен на това, какво е било, какво е можело да бъде, в случай/когато го изгубиш..

[Бла. Ако се чудите, какво толкова ме е накарало да мисля, че да и пиша в блога си (нещо, което рядко се случва xd), гледах едно аниме. *чака да бъде обсипана с презрели домати* Не бтв, в интерес на истината, очаквах приятелите ми да ми се смеят като разберат, че съм преминала на 'тъмната страна', но го приеха даже доста.. разбиращо!? Знам, че вътрешно не одобряват, но просто го приемат като поредната ми мания. Пък и аз рядко гледам анимета - може би досега само 3 или 4 съм гледала. Истинската ми мания са в същност мангата, демек това дето се чете. :] Пък и да се оправдая, чета само някакви романси и такива работи, онази за свръхестествени щуротии не ми привлякоха вниманието. ;/ И така де, таза манга си беше шедьовър според мен.. Не бях плакала на книга от Ню Мууна о.о]

----------------
Now playing: Fauxliage - Let It Go
via FoxyTunes

I got lost inside a memory when I was young and I almost drowned.

2008-10-31T14:05:00.000-07:00

Изкарах най.. странния Хелоуин, честно. Общо взето нищо не се случи.. и все пак нещо ми подсказва, че ще го помня и че от време на време, когато някой спомене думичката 'тишина' със Стен ще се подхилкваме.
А приятелите са наистина най-голямото богатство..

Ходихме да пием на плажа. На лунна светлина. Дам, дам, много романтично, нали? Не и когато се съберат три шматки след даскало. Не бях яла нищо, така че не е учудващо, че ме хвана бързо.. Но не беше само това. Наистина се смях от сърце.. Пях от сърце.. Иии беше толкова яко, някакво.. Отпускащо такова.
Седяхме на тераската.. Бягахме по плажа.. Играхме си с вълните.. Разказвахме несполучливи вицове, които за момента бяха тоолкова смешни... Бяхме смешни. И толкова щастливи. И пак деца. Безгрижни и волни като птички..

А сега ме боли гърлото. Но не ми пука особено..
Обичам Хелоуин!
Започвайки от днес. ^^

----------------
Now playing: Turin Brakes - Dark On Fire
via FoxyTunes

Sea of glass.

2008-10-12T12:25:00.000-07:00

Днес излязохме с най-добрите ми приятелки - Бо, Стен и Таничка - на кафе да поклюкарстваме малко, пък и да се видим, че много време мина от предното кафе. И когато се връщахме и Бо започна да говори как следващата година ни е последна и ала-бала, се усетих.. Едната перличка в групата ни щеше да ни напусне още тази година. Защото тя е с година по-голяма от нас. Защото когато станеш студент, предполагам вече няма да имаш време за приятелите си гимназисти. И нищо няма да е както преди..
Нищо.
Като счупена ваза..
И макар в последните дни все по-силно да желая да остана в България след 12 клас, знам, че няма да е същото. Няма да сме същите. Няма да излизаме всяка събота, всеки ден от лятото.. Няма да..
Тъжно е. Тъжно ми е. Защото ние сме толкова яки заедно. Толкова силни. Толкова щастливи.. Обичам нас. Обичам 11те години, от които познавам Бо, 9те, от които познавам Таничка и 3те, от които познавам Стен. И не искам да свършва, по дяволите..

Не искам тази година да привършва. Никога. Искам времето да замръзне иии завинаги да си останем най-добри приятелки. Почти сестри. *въздиш* Толкова много място ще остане празно в сърцето ми след 12 клас, че не знам дали този път ще успея..

п.п. доста нескопосан пост.. но в крайна сметка, писна ми да окрасявам нещата. те са такива, каквито са.

----------------
Now playing: Tom Middleton - Sea Of Glass
via FoxyTunes

One is the loneliest number.

2008-10-07T11:18:00.000-07:00

Искам да можех да чета мислите на хората... Защото явно толкова много неща им се въртят в главите, че още не мога да повярвам. А казват толкова малка част от тях. Не че аз не си мисля за много неща, но просто.. понякога имаш чувството, че си единствен в някоя си своя мисъл; че никой не те разбира какво преживяваш.
А после един ден разбираш, че толкова много грешиш. И всичките тревоги са били напразни. Несигурна. Може би тези дни точно този епитет ме определя. Постоянно се притеснявам за глупости.. които не съществуват. Може би сестра ми е права и наистина трябва просто повече да говоря. В крайна сметка не съм единствената, която не може да чете мисли. ;/
Защото докато тъгувах сама, че съм нежелана от даден човек, в последствие се оказа, че и този човек е тъгувал поради същата причина. И ми се обиди даже.. Ха! Как можех да му обясня, че аз никога няма да избягам, че винаги ще съм там за него!? След като и аз вярвах в същото..
Хората са овце. А аз съм най-голямата овца сред тях. Заради тъпата си несигурност вече не наранявам само себе си, а и околните и близките ми, хората, които най-малко пък бих искала да нараня. Може би е време да спра да се самосъжалявам и да се взема в ръце. Животът е прекалено кратък, за да не рискуваш. Въпросът вече не опира само до мен.. И нещата мигновено се усложняват.
Мхм, ще има промени. ^^

розови гъбки:
~С малко повече късмет и възможности, ми се иска да отида на концерта на Депеш през май!!! Моите идолииии! ♥
~отново чета Брейкин Даун, само че вече на книга. <33
Доволна съм..

----------------
Now playing: 30 Seconds To Mars - 93 Million Miles
via FoxyTunes

Somewhere a clock is ticking.

2008-09-26T14:03:00.000-07:00

Отново го изгубих. Отново изгубих онова малко пламъче, което те кара да продължиш напред, да го гониш, да си играеш с него..
Стигнах до извода, който не че не го бях достигала и преди де, че съм се 'перфектизирала' в притъпяването на каквито и да е чувства. От една страна се почувствах адски горда от себе си и новата придобивка към характера ми. Досега винаги ми е помагало това свойство да.. ъъ.. не се изгубя!? Психически имам предвид. Честно, понякога си мисля, че психиката ми няма да издържи на цялата тази драма.. Ха..
Но както и да е, наскоро вече не съм сигурна в добрите намерения на ''свойството'. Когато си притъпил някакво чувство, как ще разбереш кога то вече си е отишло по естествения път, за да можеш да се отпуснеш!? Не, сериозно..

Вчера съвсем случайно попаднах на тях, докато си гукаха и не знаех какво, по дяволите, се очаква от мен да изпитвам в този момент! Сякаш съм някакво извънземно на друга планета и още се уча на техните реакции. Дали се предполагаше, че трябва да ревнувам? Да се ядосам? Да плача? Или пък да нямаше нужда от толкова крайни емоции.. А дали ревнувах в този момент? Ядосвах се? Или пък исках да заплача? Не, аз просто си стоях по средата на етажа и ги гледах. Празнота. Нямах си и идея какво да направя..
Затова и се върнах няколко крачки назад, все едно не ги бях видяла. Шокирана. Защо, по дяволите, не изпитах абсолютно нищо в онзи момент? Учудващо, но ме беше яд, че не ме беше яд. Хъх.

Оттогава не мога да спра да мисля за това. Малко след 'инцидента' реших, че може би просто съм преживяла цялата тази история, точно както и исках. Лятото беше благосклонно към мен и ми даде време малките ранички да зараснат, оставяйки място за новите.
Когато се прибрах вкъщи, обаче, вече се обвинявах, че сигурно в същност, аз ревнувам, но на подсъзнателно ниво се заблуждавам, че съм окей със ситуацията.
Преди два часа, разбираш ли, мнението ми беше сменено на 180 градуса. Обхващаше ме параноята, че дефакто аз съм си добре и вече не изпитвам нищо, но понеже ми се иска да изпитвам нещо, се заблуждавам на подсъзнателно ниво, че ревнувам, което не е така..
И така, Вяра отново се забърка в омагьосан кръг, защото отново се излъга - поддавайки се на сложни процеси като мисленето например. Сега, ако ме питате, не знам какво е.. И Стен не можа да помогне. Само ми се изсмя. Не че я виня де.. Ако не бях толкова объркана, вероятно и аз щях да се смея. Но нуждата да съм наясно със себе си и чувствата ми ме човърка отвътре.

И ми се спи на всичкото отгоре.. ;/
Май ме очаква поредната безсънна нощ.

----------------
Now playing: Snow Patrol - Somewhere A Clock Is Ticking
via FoxyTunes

and i'm addicted to your punishment..

2008-09-22T11:34:00.000-07:00

Трябваше да направя равносметка на лятото. Трябваше да пиша пост за първия учебен ден.
Нооо, какво да се прави - лятото ми едно, на училище още не съм ходила, защото бях болна цялата първа седмица.. *въздиш*
Някакво такова тъпо ми е. ;/
Добре де, не тъпо, амиии.. омразно. Според някакъв не-знам-си-какъв хороскоп - тия дни съм щяла да казвам нещата с истинските им имена, да не оставам длъжна никому. Точно заради това нямам търпение да отида на училище.. Не че вярвам в хороскопи. Но този път ми хареса написаното, пък и бяха налучкали някои неща за характера ми. Добре де, всичко бяха налучкали - гадовете му с гадове. Затова сега чакам..

Дали въобще някой е разбрал, че ме нямаше цяла една седмица? Изключвайки бестката ми. Не че ми пука..
Хъх.
Ама този блог на нищо не прилича вече! (!!!!)
Много лигав нещо..
Но успокоява, затова ще ме търпи.
Пък и хаотичното писане ми харесва.
Някак тайнствено е.. лол!

Бръм-бръм, усещам вятъра на промяната.. Щом и си отрязах толкова драстично косата, остава и да си направя онези лилави кичури и онзи пиърсинг и да скоча с бънджи и никой няма да може да стъпи на малкия ми пръст. Ха!

Гледах Keith. ♥
И си купих Breaking Dawn. Демек съпортнах Стефанито дето спря любимата ми книга.. *отвратена* Нищо, не го правя заради нея, а заради себе си.

А утре ще си сложа калинковите обеци! Вдъхват ми енергия и спокойствие.

Дин-дон.. стоп.

----------------
Now playing: Stacie Orrico - Stuck
via FoxyTunes

Now's the right time for a good song.

2008-09-06T14:21:00.000-07:00

Въпреки че ми се случиха и ще ми се случат много хубави неща, май отново заглавието на поста няма да е хармония със самия него. Защото както винаги сме обсъждали тази тема със сестра ми - кофти емоциите са далеч по-силни от приятните. Далеч и по-дълго траят.
Мразя промените.
Особено, когато това се отнася за обкръжението ми от хора. Колкото рядко допускам хора до себе си, толкова по-бързо сякаш някои от тях се отдалечават в последствие. Какъв е смисъла да имаш нови приятели и да ги посвещаваш в своите малки тайни, ако те след време ще решат, че вече не си им толкова интересен, колкото в началото, и решат, че не си заслужава вече да общуват с теб? А после съм се държала резервирано. Че какво очакват!? Да не съм някакъв хан, по дяволите! 'Много те бичкам, Вивчи, ама.. ъъ.. трябва да помагам на баща ми/ имаме гости/ -празно-.' Че и последният вариант е най-забавния. Просто не отговарят. Прекалено заети са. Прекалено им се е насъбрало през деня, че да отделят пет минути за.. и аз не знам вече за какво. Какво е това в същност? Очевидно не е приятелство след като не ги виждаш често, но все пак, когато ги видиш - се чувстваш длъжен едва ли не да им подариш амулетче 'най-добри приятели', лол.
Мразя хората, които говорят много.
Абе, чудя се, тия хора не се ли изморяват направо? По цял ден бла-би-ти-бла.. Ако исках някой да ме хвали - щях да си погледна бележника с оценките и сама да си се похваля. Напразни надежди. П р а з н и хора. Това са те. Защото, когато отидеш за помощ, изведнъж всичките ти качества стават сиви и незабележителни. Все едно са били пияни, като са ти говорили, колко много държат на теб. А аз какво? Да не съм от стомана? Ми и аз искам да вярвам в тия глупости.. *хлип* Точно там и ми е проблема. Но вече не. Ако преди съм била резервирана, то сега не знам каква ще стана.. Чистка на приятелите ми и това е.
Защото, когато се появя с размазания грим или неочакваната усмивка, само три са хората, с които си заслужава да ги споделя. С които ги споделям. Защото те всеки ден са с мен.. Без 'брб', 'нямам време', -празно-. Вярно, Поли беше казала, че приятелите не са константа.. Но ти сам правиш избора дали да останеш константа или да минеш към променлива. Винаги има избор..
Така че не се чудете (който и да го чете, няма специален, към който да е адресирано - пък и без това никой не чете XD), ако следващия път на скайп/тел/кафе не ви се радвам, усмихвам или поддържам разговора. Не си мислете, че отмъщавам, аз просто се уча от вас.

п.П. - не се опитвайте да схванете поста, опитах се да кажа няколко неща наведнъж.. навярно само аз ще си го разбера :))

------

Последни добри новини(юхуу!): Омфе, имам 91 на TOEFL! Направо щях да пощурея от радост.. Хаха! 91 от 120 максимум.. Неописуемо щастлива съм. *скача*
Друго, друго.. Татко ми се връща!! *скача втори път* Този път ми липсваше много повече.. Сякаш колкото повече пораствам, толкова повече ми липсва.. <33
Аааа, и пак почнах да човъркаш фотошопа.. Хихи! След година пауза, сравнително бързо се стегнах иии уж коментарите са повече от добри. Да видим докога ще продължа новата-си-бивша страст. ^^

----------------
Now playing: Jimmy Eat World - Night Drive
via FoxyTunes

Спокойно

2008-09-02T12:15:00.000-07:00

Нали знаете този момент преди грандиозна буря, когато небето изведнъж се избистря и всичко заглъхва? Спокойствие. Сякаш си открил своя рай.. И БАМ! Гръм от ясно небе - всичко се срутва..
Ами, аз съм точно в подобен момент. Почти сигурна съм, че съм. Защото абсолютно нищо интересно не ми се случва. Но не съм в дупка - защото въобще не съм нещастна или нещо.. Значи ще да е този спокоен момент. И естествено, какъвто съм 'оптимист', още от сега залагам какво ще ми се сгромоляса от ясното небе..
☻Кофти резултат от toefl?
☻Кофти първи учебен ден? V
☻Кофти година като цяло?
☻Неприятен гост от миналото?
☻Неприятен непознат гост? V
☻Лоша новина?
☻Стефани наистина няма да напише Миднайт Сън? V

Опциите са много. И някак си всичките ми се струват гадни..
Хъх, явно само ще потрябва да почакам.
Чакането е гадно нещо.
Но нищо.. нали съм спокойна. ^^

----------------
Now playing: Emilie Autumn - Save you
via FoxyTunes

Пост за Едуард <33

2008-08-23T03:50:00.000-07:00

Не ме бийте, отдавна не бях писала за него. xD
Омфе. От цял един пост..
Gosh, I am pathetic.

Както и да е.
Той е страхотен, така че е позволено.
*сърчица*

Прочетох първите 12 глави на Midnight Sun, ако се чуди някой защо съм решила да пиша за него. (Twilight през неговата гледна точка) Ииии колкото и винаги да си мислех, че няма по-яко нещо от Туайлайт, вече не съм сигурна в това. Миднайт Сън е толкова пъти по-добра. Гледната точка на Едуард е толкова повече пъти по.. коя беше думата, която използва най-често? А, да.. fascinating! Неговото виждане на нещата е толкова по-интересно. Чувствата му са толкова по-силни, противоречиви и в същото време красиви.
Знаех, че обича Бела, но никога не съм осъзнавала, че чак толкова.. Човекът, простете, вампирът направо я боготвори. И въпреки че сега гледам през неговите очи, не ми прави впечатление това, което вижда, а начина, по който вижда. Той е наистина е очарователен.

А най-забавното е, че когато Бела го описва, няма как да не го захаресваш. Та той е описан като нечовешки красив. Докато сега, въобще не забелязах някъде да се говори за външния му вид. Наистина го обичам. И то само заради характера му. Най-вече заради характера му.

Нямам търпение да излезе цялата книга, по дяволите.. Религия. В това се превърнаха тези книги. И надежда. Че колкото и да е обикновена Бела на пръв поглед, той я вижда като ангел.

Интересно е и да надникнеш в главата на подобно 'момче'. (chuckle) Различно е.

'How could I protect her from myself when neither of us wanted that?'

След като Стефани ни позволи да надникнем в ума на Едуард, най-накрая разбрах какво му е. Тази 'екстра' е.. като наркотик. Сега ми се иска.. направо горя от желание да прочета мислите на всеки един човек, с който разговарям. xD

Знам, несвързан пост.. преди малко свърших 12тата глава, какво очаквате.

----------------
Now playing: Orgy - Slept So Long
via FoxyTunes

Skin/s

2008-08-17T06:55:00.000-07:00

Да, нов хедър. Да, грозен е. Но от две седмици, че и повече правих един друг и все не ставаше хубав. Затова просто грабнах една от най-новите си снимки и я нашарих с някакви си фрази от Туайлайт. Имаше нужда от промяна, определено.. И да, не очаквайте друга в скоро време. XD

Така.. като споменахме вид моя мания, да ви представя най-новата ми.

SkinsМного интересно и умно сериалче, което проследява живота на осем тинейджъри приятели (известно момче, неговото гадже и най-добрата й приятелка, мюсюлманин, гей, момиче с хранителни проблеми, интелигентно и привилегировано момиче със семейни проблеми, и копонджия влюбен в учителката си) като всяка серия разглежда по-отблизо всеки един от героите. Леко депресиращо на моменти, но пък определено не е поредния сериал тип 'Gossip Girl' или пък 'One Tree Hill' - много по-дълбоко е. И докосващо на моменти.. Не знам, не обичам да препоръчвам неща, защото това, че на мен ми е харесало не значи нищо, но предполагам си заслужава поне да му хвърлите едно око.

YouTube

<33

----------------
Now playing: Broken Family Band - It's All Over
via FoxyTunes

Breaking Dawn, The Host и други блестящи камъчета

2008-08-11T07:06:00.000-07:00

Колко време отлагах този пост, не е истина.. лол. А в началото беше само Брейкинг Доун, хъх. Сега трябва да правя ревюта на цели две книги, пък ще ми е за първи път.. Е, голям праз, ако стане - стане! И без това общо взето няма да е точно превю, ами мои си наблюдения.. кхъм.. Тъдъдъ!

Breaking Dawn

от Stephenie Meyer

Четвъртата, последна книга от поредицата Twilight от гледната точка на Бела. Честно казано не знам защо толкова много рових и сайтове и глупости и да се разочаровам със спойлери. Не че се оказаха грешни, но извадени от контекста изглеждаха жалки и смешни. Сега, вече като я прочетох.. смятам, че е велика. Мисля, че е перфектният край. В крайна сметка - това не е история за реалността, така че добавянето на още свръх-естествени създания и случки си е съвсем нормално и наистина ми се иска да изгоря живи онези непросветени хейтъри, които са срам за обществото от фенове на книгите. Щели да горят книгите, да ги връщат на Амазон, простотии..
Бела най-накрая се осъзна горката и спря да мисли само за себе си. Крайно време й беше.. хах. Дам, определено порасна в тази книга..
Джейкъб вече даже ми е симпатичен. Може би защото имаше цяла една трета от книгата отделена на неговата гледна точка. Все още не го оправдавам за Ню Муун и Еклипс, но да речем, че и той си намери мястото в книгата и спря да се лута между вече започнали връзки.
Семейство Кулен бяха супер яки и чаровни както винаги. Не знам защо, но винаги много ме е забавлявал Емет. Радвам се, че в тази книга видяхме повече от него.
Сет е такъв сладууур! Може би единствения върколак, който обичам. Като малко дете - невинен и добродушен, му отреждам почетно място сред героите, които никога няма да забравя..
И като заговорихме за незабравими.. Ах, Едуард.. *място за въздишки* Той беше причината да започна да чета книги от сърце, тайно надявайки се да открия частички от него и в други герои. Той беше причината да започна да мечтая за г-н Перфектен. Завинаги ще остане в сърцето ми ииии ще се връщам към него постоянно. Защото го обичам. Да, обичам измислен герой от книга и въобще не ме интересува, че е глупаво! Той е толкова много, че просто не е измислен правилния епитет, с който да го определиш.. Просто dazzling. Никога, никога няма да те забравя, мили мой вампир! *многосърчица*

"Don't be afraid," I murmured.

"We belong together."

I was abruptly overwhelmed by the truth of my own words.

This moment was so perfect, so right,

there was no way to doubt it.

his arms wrapped aroung me,

holding me against him...

It felt like every nerve ending in my body was a live wire.

"Forever," he agreed.

The Host

от Stephenie Meyer

Ааах.. Прекрасна книга. Има си всичко - извънземни, любов, любовен три/четири-ъгълник.. И толкова много емоции, признавам Стефани честно. Та, общо взето става въпрос за нашествие на извънземни 'души'(souls), които се настаняват в телата на хората, като самите души на хората умират. Но явно не винаги.. В случая с главната героиня Wanderer, която е била на сума ти планети досега, тя не успява да разкара душата на първоначалната собственичка на тялото й - Melanie. И така двете си живеят със спомените на Мел, докато Уонда не се влюбва в любимия на Мел - Джаред и двете тръгват да го търсят.. И дам, нататъка, естествено щом има книга, го намират.. но се появява и още един пич - Ian O'Shea, който се влюбва пък в Уонда и даа, представете си, заплетена история. Лол. Но много красива.. Наистина те кара да се замислиш над някои неща. И се надявам, че ще има продължение, защото много недовършено свърши. ;/

'I held you in my hand, Wanderer. And you were so beautiful" ~Ian O'Shea ♥

'Jared is my past, you are my present.'
'And your future if you want that.'
'Yes, please.' ~Wanda/Ian

Сега след като си прочета поредната на Пратчет за вещиците, смятам да почна серията за вампири на Ан Райс или за нейните вещици, не съм сигурна още. и ми остава да чакам Mindight Sun с главното участие на Едуард..
Общо взето, чета си. И дам, Билито да се яви в скайп да ми прати онази глава.. xD
Приятно лято, еврибади!!

----------------
Now playing: Staind - Please
via FoxyTunes

Спомени, Спомени

2008-06-29T10:51:00.000-07:00

А някога се събирахме десетина човека пред блока..

Не, спокойно, това не е поредния депресиращ пост, в който ще се тръшкам за отминалото време. Вече свикнах. И разбрах. Life goes on and on.. и ние не можем нищо да направим по въпроса. Просто вчера ходих до старата махала, моята махала, мястото, където прекарах най-якото детство на света.. Едната ми най-добра приятелка има тежки лични драми и бях длъжна да я изслушам и поуспокоя. В същност, не длъжна - защото за мен беше удоволствие да й помогна естествено, но длъжна спрямо себе си. И така, седнахме на една от пейката в градинките - там, където обикновено се събирахме преди и .. магията се получи! Както беше празно - празно това място, в миг оживя. Заприиждаха деца от детските ми години - различни поколения, но призраци от далечното минало.. Колко много са пораснали всички! Дали и аз съм била така в техните очи? Беше странно. Двама близнаци на не повече от 6 години сега са на по.. 11 години!? Изглеждаха толкова пораснали и не знам. Стана ми яко такова. Сякаш са ми били някакви роднини, които са пораснали. Всичко толкова се е променило, и все пак е останало същото. играеха на същите игри като нас, когато бяхме на тяхната възраст и сякаш гледах себе си отстрани. Толкова съм била смешна иии.. хах. С Таничка им се забавлявахме и тя даже ме похвали, че съм живнала отново махалата. Помислих си за предишните ми приятели.. какво ли правят сега?

А някога се събирахме десетина човека пред блока..

----------------
Now playing: Jimmy Eat World - 23
via FoxyTunes

Из хрониките на Вив блабла-кам си

2008-06-21T10:03:00.000-07:00

Тия дни ме избива на познати моменти, не знам защо. Може пък просто всичко, което трябва да ми се случи да ми се е случило, и сега да се повтаря вече. И най-тъпото от цялата ситуация е, че пак успявам да направя същите грешки. Е, вярно, много рядко, но пак се случва. Което е адски голямо пропиляване на шанс. На втори шанс.
Пак, радвам се, когато усетя, че малко съм помъдряла, че съм се поучила от някои от грешките си. Иначе какъв е смисъла..

И така, може би за първи път съм доволна от злополучията, които съм преживяла. Сега, когато ми се получават нещата е по-сладко. Мхм..

Макар че, това лято ще предстои най-важното дежа вю и се надявам да не го оакам, защото само като си погледна постовете от лятото - колко съм се тръшкала и самосъжалявала за онова.. ъъ.. 'момченце' и ми се доповръща. Даже на няколко пъти да ги изтрия! Голям срам, как съм ги писала.. Хаха. Е, не знам, то нали след като получиш това, което искаш и изведнъж вече не го искаш. А с мен винаги е било така. Аз съм едно голямо дете!
Е, не че се оплаквам, някога си бях лудо влюбена в него, но сега, когато най-накрая ми обръща внимание.. бла. Пуф, и вече не ми е интересен. Ужасна съм, нали? Спокойно, знам си го. То затова съм толкова нещастна в любовта, хъх.. Но пък в крайна сметка, не е ли на момчето задачата да ми задържи интереса? Може пък 'специалният' да успее, нали?

Edward doesn't exist, you idiot!*

Знам, знам. Но аз ще си го чакам.. A girl can dream, right?**

И само за мое си сведение, четвъртата книга наближава с такава скорост, че ме боли сърцето от нерви. Ако Стефани убие единственото перфектно същество от мъжки пол, за което някога съм чела, ще пея публично обещавам! (извън протокола, пея ужасно.. или поне така казват запознатите с гласовите ми данни) Не ме интересува нито Бела, нито Джейкъб. Само Едуард..

----------------
Now playing: Snow Patrol - Set The Fire To The Third Bar
via FoxyTunes

*Едуард Кулен - моят идеал за мъж, който е плод на фантазиите на писателката на любимите ми книги. ;/
**Цитат от книгите.

Шум в сърцето

2008-06-02T11:14:00.000-07:00

Нормално ли е да почувстваш облекчение при мисълта, че ще умреш?
Не, съвсем сериозно.
Оказа се, че пак ще ми правят някакви изследвания, бла-бла.. Странното е, че всеки път, когато обмисля възможността да ми открият нещо сериозно и не знам. Сякаш за момент се чувствам щастлива.. Не, не точно щастлива, ами в хармония със себе си и всичко останало. Като отдавна чакан подарък - вече е загубил блясъка си, с който си го обсипвал в първия момент, който си си го пожелал, но пък се радваш, че най-накрая е свършило чакането. Защото ти все пак си го очаквал.
Даже предния път май се разочаровах. Ха! Май трябва и на психолог да отида, сега като се замисля. Там е по-вероятно да ми открият нещо.. Кой знае, сигурно ще ме помислете за супер-депресирана тинейджърка, но не е така. Не че не съм такава, но случаят не е такъв. Странно е.. Даже аз не мога да си го обясня.

Просто си знам, че трябва да се случи скоро.
И в никакъв случай това не означава, че съм се предала..
Просто имам нужда от нещо, което да ме разтърси, за да имам възможността поне за няколко години отново да 'живея' - в истинския смисъл на думата. Имам чувството, че съм във филма 'Американски прелести' и също като главния герой сякаш съм упоена..
Нормална ли съм?
Че на кой му пука. ^^

----------------
Now playing: Zero 7 - Destiny
via FoxyTunes

Моето мъничко 'спокойствие'

2008-05-07T08:30:00.000-07:00

Птички чуруликат, миризмата на пролетта витае във въздуха, тим-тим-ти-ри-ри... Онова облаче там няма ли форма на сърчице???

Ах, не знам.. *въздиша* Сигурно ще да е от пролетта. Или от недоспиването тия дни. Защото не съм сигурна дали е истина това, което се случва. прекалено е хубаво, за да е истина. *клати глава*

Харесва ми как ми се усмихва всеки път като ме погледне - някак си невинно, непринудено и все пак все едно ореол има над главата му. Никога досега не съм виждала такава усмивка. Просто няма как да не се усмихнеш в отговор. И въобще не е насилствено. Идва си някак естествено.. като полета на птиците в края на лятото.
Харесва ми как ми говори. С уважение.. и все пак игриво. Отново ненапрягащо. Сякаш се носиш по течението на спокойна вода. Знаеш, че всичко е наред точно в този момент. И няма нужда да се притесняваш за после..
Хареса ми как не обърна внимание на никой днес, а продължи напред, за да поздрави точно мен! Оставяйки цяла пейка момичета, чакащи да му кажат 'здрасти'. Но не, той въобще не им обърна внимание... Само, за да ми се усмихне. И да ме пита какъв ми е следващия час притеснено. (chuckle)

Знам, че още не е зараснала раната от предната напразна надежда, но този път е различно. И макар че този път ще е по-трудно, този път ще се боря. Ще се боря за моето мъничко 'спокойствие'. Съжалявам, миличка, но ти подарих един, а ти го захвърли на боклука. Няма да ти дам и този.. Все пак, никой не иска да се храни с остатъците от масата, след като той е сготвил, нали?

----------------
Now playing: Yoav - Beautiful Lie
via FoxyTunes

Breaking Dawn

2008-04-26T08:01:00.000-07:00

Дам, точно така. Последната книга. Последната. Колко ли пъти ще я прочета? Защото загубих бройката на предходните..
Нали знаете, че всеки си има по някакво важно събитие, което е тооолкова далече и си му служи като ориентир в живота. Всеки ден мисли за него и се събужда с мисълта, че му остават 24 часа по-малко. Нещо, което желаеш от дъното на душата си и все пак би го чакал, колкото трябва. не би искал веднага да го получиш, защото моментът, през който го чакаш е много ценен.. За някои това е завършването на гимназия/ университет, за други пък е моментът, когато създадат семейство, открият любовта..
Аз не чакам много. Защото любов, мъка, смях и разочарование понякога се събират в четири перфектни книги. И на 2 август ще крещя и ще скачам и ще прегърна всеки, който ми се появи. Тогава ще излезе последната книга. Сигурно ще е доста силничка, след като е финал. И макар малко да ме е страх, сигурна съм, че краят ще е подобаващ. Защото всеки си иска хепиенда, а Стефани не би ни го отнела. В противен случай, ще прочета първата отново и всичко ще е наред.
А моя Едуард ще дойде. Знам си. Остава да почакам зората..

Надеждата умирала последна.. А като умре какво правим!?

2008-04-15T00:25:00.000-07:00

Нямам думи просто.
Кога беше последния път, когато се усмихнах? Нещо не мога да си спомня.
А нещата отиват на все по-зле.
И се повтарят.
Всичко се повтаря..

Какво ми пукало! Как въобще имат смелост да ме попитат това!?!?!? Да съм го забравила! Много ми е интересно как ще го забравя като тръгне с Цветка. >.< Като всяко голямо междучасие ще се присъединяват към държащите ръцете си двойки. Като всяко друго междучасие ще се лигавят в нечий ъгъл, налиииии... Да съм го забравила! Че ако не бях аз, въобще нямаше да се запознаят, хъх. Много е лесно отстрани да даваш съвети, ама като ти се случи, като го преживееш така, както аз го преживявам, като го изплачеш, така както аз го изплаках, да видим дали пак ще ми кажеш - 'Той не си заслужава. Преживей го!'
Честно казано, не знам дали ми стана толкова гадно, защото момчето най-накрая си е намерило 'любимото' момиче, или просто защото аз му помогнах несъзнателно. Пък и все се надявах..

А сега накъде? Какво да направя като ми умря и последната надежда? Нова да си потърся? Не знам дали ще я преживея и нея.. Сякаш, всеки път е по-трудно и по-трудно да се заблудиш с едно 'Какво ми пука!', за жалост.

----------------
Now playing: Three Days Grace - Riot
via FoxyTunes

Useless

2008-04-05T09:04:00.000-07:00

Смятах да напиша пост за това, колко са гадни момчетата, но с риск да обидя и малката част от тях, които случайно може да се натъкнат на този блог, слагайки цяла общност под един знаменател, се отказах. Макар че винаги си появява една злобна усмивка на лицето ми, когато Таничка промърмори под носа си "Мъжете са животни." Естествено тя не го вярва и на зрънце, колкото аз го вярвам. Нали си има Дидо. И Иван. И цяла сган умопомрачително красиви, супер умни и хипер забавни момченца, които я гледат като паднала от небето. О, не си мислете, че и завиждаш, все пак това е живота. Животът е кучка.
Ако изкарате един следобед с мен, сигурно ще ви се сторя мълчаливо и миличко детенце. Изкарате ли цял ден, ще забележите, че имам навика да подхвърлям да правя забавно от себе си. Да, като няма с какво да се гордееш, обърни го на шега. Всеки действа, с каквото разполага. Ако изкарате цяла седмица с мен, обаче, може би ще успеете да усетите малка част от разочарованието ми от света. От хората. От себе си. Вечно мрънкаща, недоволна, песимистично настроена и инат до дъното на душата си. (въпреки че ако трябва да съм честна, за последното не съжалявам.. много.) Не се извинявам, не прощавам, не обичам тези, които ме обичат. Наранявам, обиждам, цинична съм и егоист. И всичкото това трябва да го крия само под една скучна 24/7 усмивка.
Понякога се чудя дали винаги съм била такава. Навярно не. Чия е била вината тогава? не моя, разбира се... Никога не се признавам за виновна. Забавното е, че се чудя защо хората не ме харесват. Ха! Че как да ме харесват, като аз не се харесвам? Жалко подобие на човек.. Жалко подобие на това, което съм била.
А аз си чакам лъскави принц на бял кон..
Но дали ме чака той?

Нищо, аз се чувствам по-силна. Какво бяха казали в любимия ми сериал - 'Понякога болката става толкова важна/голяма част от живота ти, че очакваш да е там винаги..' И просто свикваш. Мхм.

You woke up to hate your life again
Feeling it's all been said and seen today
Woke up to fake your smile again
You're not the one; you're not the one

You feel bittersweet when others win
You'd rather see them fall than gain a thing
You know you're too afraid to fail
You're not the one; you're not the one
Slowly, slowly, more away 'cause..

Maybe the diamonds are not for everyone
Maybe the lie you live is really all they want
You stay silent watching all dreams around you fading
Slowly, slowly, slowly more away

I can't believe a thing you say
Can you? The words don't come out easily
I can't believe it's all right to cry for what you never lost now
You're not the one

Slowly, slowly, more away 'cause

Maybe the diamonds are not for everyone
Maybe the lie you live is really all they want
You stay silent watching all dreams around you fading
Slowly, slowly, slowly more away

п.п. Нямам си и идея какво трябва да представлява този пост. Простете, ако сте се излъгали да го прочетете, защото наистина не си заслужава.

Последната светлинка в тунела

2008-03-08T05:36:00.000-08:00

Осъзнавам, че е леко обезпокояващо, но истината е, че доста често си мисля за смъртта. Не за смъртта като цяло, ами моята смърт. Всеки момент си представям, че се спъвам и падам на пода, удряйки си главата тежко или пък някоя кола ми блъска и във всеки случаи свършвам с последния ми дъх живот.. Не че я желае да дойде, но просто се чудя. Как ли ще умра? Дали ще боли много? Или ще е бързо и безболезнено - без да усетя какво се случва.. А зададеш ли си този въпрос, другите сами започват да изскачат в ума ти, търсейки отговор... показвайки ти всяка една възможност - било то хубава или лоша.
Кога ли ще умра? Дали ще успея да се насладя на всички човешки удоволствия и чувства, поддавайки се на смъртта накрая, или пък още утре ще ме сполети? Странно е, защото винаги съм си мислила.. даже, колкото е шантаво да звучи, винаги съм си знаела, че ще дойде рано. Че я наближавам вече. Иии съответно се плаша. Не от нея, не.. Плаша се, че няма да имам време. Няма да съм изпитала сладостта от първата любов, първата целувка. Няма да съм изпитала огорчението от първата раздяла, първото голямо разочарование, плачейки на нечие приятелско рамо. А всичките тези емоции толкова много си заслужават.. Какъв живот ще съм живяла без тях? Напълно безцелен, безсмислен... загубен. Толкова много изпуснати шансове, несбъднати мечти, неказани думи, непоказани чувства и непосетени места. И все пак това не ми пречи да мечтая.. къде бих учила, работила. Какво семейство да създам, какви деца бих имала, имената им..
Как биха реагирали хората след смъртта ми? Дали някой ще плаче? Или на никой не съм била толкова скъпа, близка, ценна.. Дали някой би плакал, захлупвайки се в своя черупка, вкопчвайки се в спомен, където съм присъствала? Или пък ще бъда забравена на следващия ден? Ох, как се надявам да има живот след смъртта, за да видя това. За да извикам името на страдащия за мен в студената тишина. За да погаля сянката му и да го успокоя, че съм добре. Че съм повече от добре.. след като знам, че поне един ме помни.

И така.. Сигурно ме мислите за луда. (лол) Но не, аз просто искам да знам, дали животът ми има цена. Дали е стойностен за някой. Каква е последната светлинка в тунела.. И дали ще има такава за мен.

----------------
Now playing: Placebo - Blind
via FoxyTunes

Безнадеждно

2008-02-22T06:23:00.000-08:00

За пореден път се убеждавам колко ми е кофти късмета. Колко много някой ме обича 'горе'. Колко абсурден е живота. <_<

Представи си..
Харесваш някой, но няма начин просто той да ти обърне внимание. Естествено идва време, когато си казваш, че е време да го забравиш, да забравиш чувството, което те обзема всеки път като го видиш. И точно в този специален момент, когато се отказваш от агонията от по-предните дни - БАМ! Като гръм от ясно небе.. На следващия ден се случва неочакваното. Най-добрата ти приятелка ти съобщава как под влиянието на алкохола е разказала всичко на най-добрия му приятел. Да, точно на следващия ден, след като си си обещал да започнеш наново. Не знаеш дали да се смееш или да плачеш. Но все пак те човърка любопитството какво би могло да се случи. Сега, когато той вече знае, че някъде там съществува някой, който го харесва. И това някъде там е по-близко, отколкото е очаквал. Но да, ти знаеш, че той не е за теб. Не е някой, който ще те направи щастлива, но това не ти пречи да се усмихваш като поредната глупачка всеки път като се разминете. И все пак, той никога няма да разбере коя го харесва. Ти не би допуснала това да стане. Защото те е страх. Страх те от студенината в очите му, страх те е от възможното отхвърляне. Не би понесла още едно разочарование. Идва поредния момент, когато решаваш да го забравиш. И точно тази нощ почнах да го сънувам. Просто се появяваше за кратко в сънищата ми без да прави нищо особено и си заминаваше. А казват, че за едно спане сънуваш десетки сънища. Тогава защо помня само един от тях? Сънувах го три нощи подред, по дяволите! Това не е нормално.. А на всичкото отгоре, на следващия ден ми беше съобщено, че се били досетили май коя е. 'Яка, висока, слаба, с хубаво тяло и руса.' Сякаш говорят за някаква барби, която ще купуват. Момчетата понякога са толкова повърхностни. И все пак не това ме притесни. Може да съм всичко едно от тези епитети, но не и 'яка'. Предположенията им са грешни. А мен ме разяжда любопитството коя е другата. Другата. Вече я намразих без да знам коя е. Не че имам право да я намразя, но това досега не ми е пречило. И да, тогава пак се пробвах да го забравя. Даже спряха сънищата. А днес.. Отново се върнаха. А в училище ми се разтрепериха краката като го видях. Една приятелка изглеждаше видимо доста притеснена за състоянието ми. Макар да смяташе, че проблема е, че не ям много. Но аз си знам какво беше. И сега се чудя.. Трябва ли да го забравя? А искам ли въобще? Хъх, тези чувства са прекалено сложни за мен. Явно и не ме бива в тях.

And that's what you get for falling again.. 
You can never get him out of your head.
It's the way that he makes you cry.
It's the way that he's in your mind.
It's the way that he makes you fall in love.

...



----------------
Now playing: Sugarcult - Pretty Girl (The Way)
via FoxyTunes

2008-02-18T09:18:00.000-08:00

Дубъл 69078096734857205740673409675ти:

'Никога повече няма да се влюбвам.'

...

Трифон или Валентин? Нито един от двамата. .лол.

2008-02-15T00:39:00.000-08:00

Знаех си, че нищо хубаво няма да излезе от този ден. Или щеше да ме обхване голямата депресия от толкова много влюбени и да си изповръщам червата или щях да се отрежа много яко и.. пак да повърна. И естествено какво получих? Нито едно от двете.
Разбрах, че момчето, което харесвам е най-пропадналия тип, по който някога съм си падала, а досега съм попадала на не малко лоши ябълки. И все пак ми харесва. Хъх...
И да, единственото, което пих вчера е един шоколадов шейк, а компанията ме усмърдя на цигари така, че за първи път имах чувството, че съм се поддала на този гаден навик.
Мразя влюбените. Мразя огромните букети, които размахваха пред лицето ми , сякаш нарочно. Мразя огромните балончести сърца, които сякаш ме гониха навсякъде. Мразя се и себе си, че не мога да отърва ума си от някои хора. Мразя, мразя, мразя.. 14 февруари.

Мразя го пък. <_<
Затова и отивам да си чета Еклипс. Няма нищо по-успокояващо от един измислен, перфектен, секси вампир. ^^

----------------
Now playing: Plain White T's - Hate (I Really Don't Like You)
via FoxyTunes

Моята нова любов

2008-01-14T05:26:00.000-08:00

Никога не съм обичала да чета книги. Никога не са ми доставяли удоволствие или забавление. Поне досега..
През тази година нещо много се разчетох - от фентъзи до класическа романтика, че дори и до детективски романи - на български, немски и най-вече английски. Не знаех защо точно сега. Но сега знам..
Просто съм се подготвяла. Подготвяла съм се за най-великата книга, която някога ще съществува в моето съзнание. Всъщност това е поредица - досега са излезли само 3 книжки, но историята е една. Никога не съм смятала, че прости думи, които буквално не са реални - всичко е измислица, могат така да ме докоснат, така да накарат сърцето ми да затупка и така да си изплача очите.

Прочетох ги за по-малко от седмица - всеки ден след училище, докато трябваше отдавна да съм си легнала в леглото за сън и понякога, докато уж учех. Имаше моменти, когато препрочитах абзаци и още и още..
Впечатлена съм. Наистина.
Бих могла да Ви я препоръчам, но се оказа, че имам шантав вкус за книги, (хаха) и не се знае дали ще Ви хареса.
Просто се чувствам длъжна да я представя.

I'd never given much thought to how I would die — though I'd had reason enough in the last few months — but even if I had, I would not have imagined it like this.
I stared without breathing across the long room, into the dark eyes of the hunter, and he looked pleasantly back at me.
Surely it was a good way to die, in the place of someone else, someone I loved. Noble, even. That ought to count for something.
I knew that if I'd never gone to Forks, I wouldn't be facing death now. But, terrified as I was, I couldn't bring myself to regret the decision. When life offers you a dream so far beyond any of your expectations, it's not reasonable to grieve when it comes to an end.
The hunter smiled in a friendly way as he sauntered forward to kill me.

***

"So what you're saying is, I'm your brand of heroin?" I teased, trying to lighten the mood.
He smiled swiftly, seeming to appreciate my effort. "Yes, you are exactly my brand of heroin."

***

"Bella." His fingers lightly traced the shape of my lips. "I will stay with you — isn't that enough?"
I smiled under his fingertips. "Enough for now."
He frowned at my tenacity. No one was going to surrender tonight. He exhaled, and the sound was practically a growl.
I touched his face. "Look," I said. "I love you more than everything else in the world combined. Isn't that enough?"
"Yes, it is enough," he answered, smiling. "Enough for forever."
And he leaned down to press his cold lips once more to my throat.

***

Охх.. Обичам Едуард. Обичам го.

----------------
Now playing: Jimmy Eat World - Gotta Be Somebody's Blues
via FoxyTunes

Килерът със спомени

2008-01-01T02:13:00.000-08:00

Разглеждам си снимките от тази година наново и наново ии макар скоро те да бяха ярка представа за вчерашни събития, карайки ме да се хиля от щастие или пък обратното - сега са просто.. спомени. Бледо отражение на това, което всъщност бяха. Странно е, защото един ден се събуждаш - в пети клас, да речем, и си казваш "Ооо, остава ми влизане в гимназия, бръм-бръм.. Много време!", а днес се събуждам и .. не мога да го кажа вече. Тежко е..

С какво ще запомня 2007 ли?
С вълшебния имен ден, екскурзията до най-красивата страна - Италия, естествено след нашата, най-великите приятели, които имам и се надявам да не изгубя през останалите години, двете стрелички, с които ме убоде Купидон и с многото усмивки. Да, това наистина беше щастлива година..

А каква ще е 2008?
Ха, това само времето ще покаже, но си имам аз едно желание, което досега даже не се осмелявах да си го пожелая. Е, това ще е годината на изненадите, така че, кой знае? Искам да е разтърсващо, необикновено, но все пак чисто и пълно с емоции, нежно, различно, запомнящо се..
В замяна, аз обещавам да съм по-смела, да поемам рискове, да не се страхувам какво другите ще си помислят, да имам повече самочувствие и никога повече да не позволя да ме тъпчат..

Честита Нова Година!

----------------
Now playing: Thomas Newman - Whisper Of A Thrill
via FoxyTunes

Bleeding

2007-12-07T00:57:00.000-08:00

В последно време нещо много ми се реве. Без повод и с повод. Превърнала съм се в един ходещ дъждовен облак, който лее песимизъм навсякъде. А не мога повече... Вече и ме болят и очите и .. май всичко.

Не искам да се превръщам в нея, но отчаяният й поглед ми е много познат..
И най което ме тормози е, че на никой няма да му пука. ;/

----------------
Now playing: Massive Attack - Live With Me
via FoxyTunes

In the end of the show...

2007-12-02T07:29:00.000-08:00

'Аs happens sometimes a moment settled and hovered and remained for much more than a moment. And sound stopped and movement stopped for much, much more than a moment. And then the moment was gone.'

~Lucas Scott, 'One Tree Hill' TV-show

Животът ми се промени много от последния пост. Аз се промених много. И фразата, която за мен се превърна крилата, от любимия ми тв-сериал описва най-стойностното, което пропуснах да публикувам.
Имаше моменти, проблясъци. Насладих им се. Смях се, танцувах, бях щастлива. А после те си тръгнаха. И ми остана само спомена. Спомена, че някога съм била щастлива...

За истинските приятели

2007-10-08T00:29:00.001-07:00

Не е ли странно като се замислиш кои са истинските ти приятели и те значително намаляват? Въобще можеш ли да назовеш и един, който със сигурност ти е такъв? Аз мога цели два човека -Т и Б ... Само те ми останаха. Само те останаха, въпреки всичко. А в началото въобще и не вярвах, че някога ще сме толкова близки. Каква ирония на съдбата...
С Б се познаваме от почти 10 години, а с Т от почти 6. Преживяла съм много с тях-смели сме се, карали сме се, плакали сме заедно, подкрепяли сме се..

Обичам ги! <3

----------------
Now playing: Jason Mraz - I'll Do Anything
via FoxyTunes

Кой би предположил, че имените дни са по-забавни от рождените...

2007-09-17T23:19:00.000-07:00

Още ме държи от вчера еуфорията! Искам да скачам, да пея, да танцувам, да се смея, да докосна звездите... Искам да летя, да! Искам да летя като птица в небето, да се извисявам нагоре и надолу. Искам да прегърна всички хора на света, да целуна всички приятели и да лежа на легло от захарен памук...

Разбирате ли? Имам чувството, че пеперудки пърхат в стомаха ми, а не съм луднала по някое момче. Просто се чувствам толкова жива.. Жива! Жива! Цяла сутрин разпервам ръце и прегръщам всички мебели вкъщи.. *хах*

Знаете ли какво направи вчерашния ден и дните след това толкова специални? Смятам да ви кажа.. Подариха ми.. *сетете се, де!* Картичка на.. калинки! (!!!!!) Малки, червени на черни точки..калинки! Съпътстваше я една благоухайна свещичка. *сребристи звездички* и толкова много прегръдки, за малко да остана без дъх, а аз не усещах липсата му. Забавно, нали? А знаете ли кое бе изненадата на деня? Една от най-най-най-най-любимите ми приятелки пристигна в училище с букет цветя! (!!!!!!) Можете ли да си представите? Щях да умра от щастие.. Въпреки че в интерес на истината, бих предпочела да умра наистина с усмивка на лицето-един вид все едно се присмивам на смъртта. Милата ми, тя.. И после приятелите се познавали по това кой е с теб в труден момент. Нее, аз ги познавам по това кой е с мен в щастие.. А, и щях да забравя.. Някакво непознато момче ме поздрави. (!) Много странно, но сладурско.. Накара ме да се усмихна..
А после дойде ред на малкото парти.. Смях, смях, смях.. Нямате си представа откога не съм се смяла толкова много в толкова малко време и за толкова маловажни неща.
А луната.. Видяхте ли вчера луната? Беше вълшебна, беше вълшебно красива.. Толкова блестяща и тя също се усмихваше! Не я ли видяхте?

Аз ви оставям, защото искам да запея с Тейк Дет следващото им парче, което се пусна по уинампа..

----------------
Now playing: Take That - Beautiful World
via FoxyTunes

---------------

Добро начало на учебната година.. Защо ли си мисля, че тази ще е незабравима!(?)

Момента след...

2007-09-11T00:16:00.000-07:00

Вчера беше хубав ден, ден, който знам, че след време ще значи много. Понякога само един такъв подобен ден може да осмисли цялото ти лято, нали знаете? Денят, който никога няма да забравиш...
Но няма да говоря за това как си го прекарах. Няма да пиша за най-различните емоции, които ме обляха, когато се видях с две мои приятелки-едната много добра, а другата е на път да ми стане такава-перфектната комбинация. Не беше някакъв купон, а просто събиране и все пак си беше вълшебно. Но, спирам! Казах, че няма да говоря за това.. Важното беше момента след срещата ни..
Обожавам тези моменти! Те са като дар от Бога (не, не съм особено религиозна! някой друг път ще ви споделя теорията си за тези неща..и обещавам да включа думата "калинка"). Вървях си сама по пътя към спирката на автобуса. Слънцето се беше показало иззад облаците и даже беше понапекло. А нали знаете какво е слънцето към пет, шест часа? Това е любимото ми време.. Сякаш те гали по лицето-меко и нежно. Та, вървях си аз, а една голяма усмивка се беше намъдрила на лицето ми и си мислех. Мислех си, колко е красив живота..
Ах, тези моменти на усамотените, тези моменти след..
Именно тогава, осъзнаваш колко прекрасно е всичко в живота ти и колко много го обичаш. Заслужава си да живееш, нали знаеш?

Буболечка

2007-09-02T07:45:00.001-07:00

Разглеждам си аз блоговете в страничната лента на моя собствен-оранжево, черно, бяло, коне, филми, чадъри и си слушам Стейси Орико. Чудя се-защо под ягодите, блогът ми е лилав? Любимият ми цвят е зеленото, а и никога лилавото не ми е бил любим. Дали, защото имах текстури само на лилаво за обработката на снимки или пък може би-вътрешно в себе си обичам лилавото?
После започвам да си припявам "Stuck" на гореспоменатата певица и пак се чудя. Защо под ягодите си изтеглих целия албум, който ми беше любим чак в пети клас? Сега не слушам такава музика, такъв тип изпълнители. Дали, защото просто нямаше какво да правя или пък ей така, съвсем случайно, може би - се опитвам да върна стари спомени? Може би, защото искам да се самозалъжа, че не съм се променила оттогава? Че няма да се променя?
А сега, точно сега, се чудя.. Защо кръстих този пост "буболечка", след като имах съвсем ясна представа как ще почна този безсмислен на пръв поглед пост? Никога не употребявам тази дума, пък и честно казано не намирам логика или връзка с написаното досега. Дали, защото съм имала предвид, че всички тези "чудни" неща ме дразнят като досадни буболечки? Или пък, може би, си внушавам, че всичко е наред и ще пиша за по-обикновени неща, а не това, което ме тормози? Защото, ако трябва да съм честна, не това ми се върти в главата, централно.. Има и още нещо.. Но нека продължаваме заблудата, да се правим на "ударени", че нищо няма, всичко е наред.

Чудя се, дали да изтрия това нещо, този пост? Е, хайде пък, писах го 100 часа, ще го постна.. нищо, че само аз си знам за какво става въпрос. Ха, първата ми тайна само с блога ми.. И то каква..

Проблясък

2007-08-29T10:18:00.000-07:00

Някога имали ли сте проблясъци? Момент, в който имате чувството, че можете да направите буквално..ВСИЧКО!
Аз ги имам..
Понеже съм човек, който обмисля действията си от всички страни и затова много често си спестявам своеволия. Пък и съм страхлива, срамежлива, каквото щете го речете. Както бях писала и преди, рядко живея за мига, за момента.
Но тези проблясъци.. Те са като вдъхващи живот. Обзема те една невероятна по размери еуфория, сякаш цялата ти кръв се насочва в някакво централно място в тялото ти и все пак го обхваща цялото. Голям приливи на емоции и..Бум! Сякаш нищо няма пред теб, сам си, но не ти пука. Можеш да направиш, каквото си поискаш..Веднага! Не търсиш одобрение, а просто действаш.. Не се страхуваш какво ще си помисли отсрещния, а просто го питаш..
Чувството е невероятно!
Пиша за това, защото точно преди дни, имах такъв подобен проблясък. Светът беше в ръцете ми, притежавах го. Но скоро започна да се изплъзва като песъчинките от пясъчния часовник, между пръстите ми. Няма значение, че не съм направила нещо със света. Това не е точно "живей за мига" миг, а просто проблясък. Появява се и изчезва..

А чувството е невероятно..

Неозаглавено

2007-08-28T02:02:00.000-07:00

Добре съм. Наистина се чувствам добре. *въздишка* Но понякога за хората, които са свикнали на тъгата, това не им стои нормално. Почваш да се чудиш "Нима съм забравила? Нима най-накрая съм свободна, отново да съм щастлива?"
И тогава се случва.. Просто се случва. Може би и защото го чакаш да се случи, чакаш отново да те заболи, и то се случва..

***

Обичам музиката. Тя е храна за душата.
ОБИЧАМ МУЗИКАТА! *крещи* Но понякога само една песен, само една тъпа песен, която никога досега не си се заслушвал в нея, те връща на онзи момент. Връща те към най-близкия във времето момент, когато си изпитвал болка.. "Нима съм забравила?" Защо пък да не си припомня... Връщаш блога си на месец "***" и готово.
Последният път, когато страдах. Да, ето го! Мисля, че се сещам какво беше чувството.. Да, ето, вече почти го почувствах отново..
Готово!

***

Всичко си е по-старому. Аз съм добре. Всичко е наред. Ще се оправя.. все някога..
А после другите били виновни, че ни боли.

~Перлена пеперудка~

2007-08-23T06:20:00.000-07:00

Така..
Понеже си е мой блога, ще си пускам безцелни постове, колкото си поискам. Въпреки че този пост няма да е съвсем безцелен. Реших, че искам да ви запозная с любимата ми певица. И моментално в ума ми изскача кикотът на най-добрата ми приятелка. Дааа, знам, че за всички изпълнители, които слушам, казвам, че са ми любими, но от жените-изпълнители-тя е дъ нъмбър уан! *кима убедително*

Дами и Господа..

Sia

Честно казано не знам много за нея откъм живота й-кога е родена, има ли си приятел или пък куче и бла-бла.. Но знам, че е невероятна! Текстовете й са много странни. Има такива, която са пълни с емоция и неведнъж са ме разплаквали. А има и такива, които просто те карат да се усмихнеш, защото са ти супер близки поне в момента на слушане.. Стилът й? И това не знам.. В ласт ефема пише, че музиката й спада към чилаут и алтернатив, но според мен на моменти има елементи на джаз. Е, какво я обяснявам, ето ви едно видео, пък да видим дали ще ви хареса..

Sia - 'Breathe Me'

Просто невероятен и клип и песента.. Първият път като я чух.. <33

Ако случайно ви е харесала, бих могла да ви препоръчам и други песнички..
'Rewrite'
'Don't Bring Me Down'
'Butterflies'
'Numb'
'Fear'
...

Аз или..аз?

2007-08-21T10:06:00.000-07:00

Вив..
Вяра..
Вив..
Вяра..
Вив или..Вяра?

Не, честно, коя?
Вив е краткото име на героинята ми, но после се превърна в мое кратко име; синоним на нещо позитивно, красиво, мило и бла-бла..
Но вече съм Вяра? Тя определено не е синоним на онези думички по-горе. Иии, честно казано нямам против да ми казвате както искате. Но първите няколко пъти беше някак странно. В началото беше приятно. Сякаш за първи път бях аз, самата аз, а не някоя измислена лигла с маргаритки в косите..
Но после разбрах, че всъщност не ме обзело странно чувство, а по-скоро страх. Да, признавам си.. СТРАХ МЕ Е! Защото аз не съм като героинята си..
Ами ако не ви харесам такава каквато съм?
Ако не ви хареса Вяра?
"Оф, стига си говорила за себе си в 3то лице.." *говори си сама*
Не съм и особено интересна и странна като нея..
Какво ще стане като го разберете?
Кой ли ще изберете?
Вив или..Вяра?

Да, и сама си отговорих..

Писма спомени

2007-08-14T04:32:00.000-07:00

Защо всеки казва "кутия спомени"?
Аз пък ще кажа "писма спомени". не защото имам писма от Италия, а просто защото ми звучи по-откачено и топло същевременно. Писмата винаги са ми изглеждали като напоени с чувства и спомени, докато кутията е нещо, което се затваря. Ами ако някой ден вече не се отвори?

Стига лирични отклонения, ами направо да си се захващам с обещания пост за приключенията на трите Вив-и, най-добрата приятелка на калинките, вълшебната вълничка или каквото и да е друго име, с което може да ме свържете. (о.О)

Ай ем бак! Или всъщност никога не съм ви напускала? не знам, още докато пътувах с автобуса за София в онази хладна вечер осъзнах колко много ще ми липсва всичко. Обичам тези моменти, в които оценям нещата, които притежавам, без да е станало късно, за да ги имам пак. ^^

Дълго мислех как да опиша пътешствието на "мечтателското зелено" и как да ви го поднеса, и установих, че каквото и да напиша, няма да ви поднеса емоциите в тази степен, в която ги изживях..

Затова ще последва една серия от снимки с кратки коментари..

гр. "Помпей"

ъгейн Помпей

със сестричката на главното място в Помпей, където са си играли театър (много културни тия хора, бре ^^)

вече сме във Ватикана

Под терасата на Жулиета във Верона

Тази статуя направо ме изуми...
Велика е<3>

Стената с пожеланията във Верона

Да нахраним гълъбите на площада във Вененция
(нямате си представа как това зарежда с позитивност, много е забавно)

Любимата ми снимка(!)
Забелязвате ли колко е щастлива?
Това беше първия и последния път по време на екскурзията, когато я видях така от сърце да се смее...

На гондола по каналите на Венеция...
Не е ли сладък гондолиера?
Казва се 'Шаа'ша..
Или без акцента и бла-бла, "Саша"..

Цялата фамилия, кажете "Дзак"!
Красиво е нали?
Не знам дали усещате романтиката, обаче на това място сякаш бях преродена..

Вече съм решила..
Искам да живея във Венеция!

Мноого е добра, нали?
Само с един пръст наклони кулата в Пиза..
Сладурка такава..

Останки от Древен Рим..

Величествения Колизеум..

Сбогом, Италия!

Знам, че трябваше отдавна да пусна този пост.
Знам и че надали ще ви се занимава да го разгледате целия.
Но това пътешествие ще го помня винаги...
Както ще помня и следващите, които ме чакат някъде в бъдещето..

Italiano

2007-08-03T04:39:00.000-07:00

Тайм ту сей гудбай...

Амии, и аз като моя оптимистичен сладур ще трябва да напиша един пост за "Чао", но не за "Сбогом" естествено.
Сещате ли се онзи пост за фантазьорката и нейното желание да преоткрива света и всичко, свързано с него?
Ако не се сещате се разтършувайте към постовете ми от Май и там ще можете да я намерите, седнала на някое върбово клонче да пълни шепите си с медец под зоркия поглед на пчеличките.

А аз ще изпълня това си желание...
Ще замина..
За да се върна..
И да открия, че най ми е хубаво при Вас и за да ви разкажа как светът не е толкова страшен. Че там другите са като нас, също толкова изплашени от новото и също толкова забавни и интересни личности.
Икар ще ви прави компания и надявам се да се погрижите за него. Достатъчно е само да погледнете един път снимката му на ден и да му се усмихнете. Това му е достатъчно, защото той се храни с усмивки. Той е създаден в оптимистичната фабрика за щастливи животни..

А сега, "Чао"..
Ще ми липсвате..

Следваща спирка: Италия^^

Шанс

2007-08-01T10:01:00.000-07:00

Някой горе е голям шегаджия.
Стигнах до това прозрение точно вчера, към 10.15 вечерта, когато..

Онзи перфектния..
В предния пост..
Точно след два дни вече се бях поуспокоила. Даже успях да си прочета последните страници на ХП7 спокойно. Вече мислех само на половин час за него. Не ми се подигравайте, беше голямо постижение. После срещнах рожденичката на онзи рожден ден (о.О) иии така завъртях нещата, че тя сама ми призна, че му няма телефона. Вече не се усещам как успявам да получа отговорите на въпросите ми, без дори да правя усилие.
Тогава се отказах..
Не се сърдете, но просто реших, че е време наистина да забравя. Да го забравя. Пък ако му е писано, ще се срещнем все някога нали? Пффф, мразя момента, в който си помислих това. Вчера, точно към 10:15 вечерта се случи. Отново го видях. Не очи в очи, но виртуално... Можете ли да си представите? Точно миналия ден най-добрата ми приятелка решила да отиде на гости на някаква нейна съседка.
И разбирате ли, точно в този половин час, когато стояла при нея, някакъв съученик на съседката й праща клипче как с негови приятели пеят "Клетва" на Щурците на някакъв купон. И какво си мислите вижда бест-ката ми? Точно на минута и някъде 18та секунда се появява моя пич, за да сложи ръка на сърцето си, явно запленен от песента и бла-бла.. (това не е от значение).. Били някакви негови приятели. Видеото е малко размазано, но не обърнах внимание на това.
Не е ли забавно как точно деня, в който реших окончателно да се отдам на лятото си той да се върне обратно в мислите ми? Господи, мисля си го още от вчера. Светът е толкова малък..

И все пак...
Вече не знам нищо, не искам нищо...
Просто или някой горе ми дава стократни шансове и се опитва да ми подскаже нещо или съм най-големия нечий шут..
И в двата случаи, не разбирам нищичко. Единствено знам, че ако някой ден имам възможността да срещна това момче иии не знам..
Да си поговорим?
Определено няма да я пропусна...
Сигурно си има причина, поради която онзачава толкова за мен..

Не мога да спра да...

2007-07-27T00:59:00.000-07:00

Знам, че натормозих почти всички мои познати с тази история, но просто не мога да спра да..

Дайте направо от началото да почна, може ли?
Да, благодаря ти..

Преди няколко дни ходих на рожден ден. Беше невероятен купон, с преспиване и всякакви други екстри. Само че, си имаше и доста алкохол, ако ме разбирате какво имам предвид. Спокойно, нищо тъпо не съм правила.. Даже трябваше да се грижа за една приятелка, която започна да се мляска наляво и надясно с момчета, които виждаме за пръв път. Е, добре де, някъде в началото се запознахме с двама от тях, но все пак..
Иии, там имаше едно момче. Всъщност не беше едно, но само едно съществуваше за мен в момента, в който го видях. Само един кратък поглед и сякаш пропаднаха в някаква бездна от летящи цветчета.
Още помня слабото му, изящно тяло в бронзов тен. Медено русата му коса, небрежно падаща в очите му и дрехите, които сякаш бяха създадени за него; стилни и омг, толкова му стояха...
Помня как се запознахме, бяхме на терасата на бунгалото, а той си играеше с някакво тесте карти в ръцете си. Тогава ми беше лошо и не му обърнах много внимание. А може би точно тогава трябваше? Може би после нямаше да настават такива неловки тишини, нали? Господи, откъде да знам, че после няма да мога да.. Помня, че нямаше къде спи и трябваше да легне до мен. Помня, че си сдържах усмивката, която моментално блесна на лицето му. Толкова близо, и все пак толкова далеч..
Помня, че го гледах, докато спи. Някога били ли сте толкова близо до съвършенството? Съмнява ме, защото в този момент, сякаш бях над всички вас, над всички. Наблюдавах паднал ангел в чистия му и непринуден вид; докато спи...А беше толкова красив..Толкова красив..
Помня как след известно време се събуди и изчезна за момент. Явно трябваше да се е преоблече за работа. Бяла тениска, бели шорти.. (е тогава, пък ако не е бил като ангел..:))
Помня как седна на един фотьоил и наблюдаваше нещо през прозореца замислено. А аз наблюдавах него.. Нищо, че ме цепеше глава, исках да запеметя точно този миг в главата си, колкото и болезнено да е.
Помня как по случайност от устата му се изтръгна "А аверката ми, ако.." . Не чух по-нататък. Просто всичко ми заглъхна, все едно бях останала сама в стаята. Не разбирам... Защо трябваше да ми го казва? А може би е по-добре.. Сякаш, за да има обяснение, затова че и без това нямаше да направя нищо, за да.. (простете за многоточията, но някои чувства просто не мога да ги опиша или напиша..)
Помня как, на сутринта седна до мен на онази пейка и отново настъпи неловка тишина. Беше странно, сякаш исках да му кажа нещо, или пък той на мен. Или пък просто ми се е искало да е така, но беше факт. Постоя няколко секунди, а това ми действаше като душевна терапия.. (Омг, "душевна терапия"? Никога не съм изпитвало подобно нещо..Болна ли съм?) Но после си тръгна.
Помня, че се разделихме с едно саркастично подмятане, че другия път нямало да..(съжелявам, този момент не го разказах...даже не и на всичките си приятели го разказах. но не беше нищо особено..) "Другия път"? Хората не разбират как понякога една дума може да даде такива надежди..

И край. Повече не го видях.

Гледах го, докато се отдалечаваше от бунгалото и накрая зави зад един ъгъл и се скри от погледа ми. Не пиша това само, за да разкажа някакъв купон.

Пиша, защото от онзи ден, или по-скоро нощ.. Не спирам да мисля за него. По цял ден все той ми е в главата. Вече не мога да ям, не мога да си прочета Хари Потъра.. Излизам всеки ден на кафе с приятели, за да ме отдръпнат поне за няколко часа от него, но нищо не става. Говоря да речем за даскало и си мисля за него. Сцените, които описах по-горе се повтарят в главата ми нон-стоп като лента на филм. И с толкова голяма скорост, че колкото и да се опитвам, не мога да мисля за друго. Не мога..
А сцената, която се повтаря след всяка една друга е тази, когато ми каза, че си имал приятелка. Защо си го правя? Сякаш сама си припомням перфектността на онези мигове и после я убивам.
Болна ли съм? Какво ми има, по дяволите.. Винаги съм можела да притъпя чувствата си , а сега..
Не е любов-само един ден съм била с него. Не е и харесване, защото щеше да е спряло досега това чувство.. Защо не мога да спра да мисля за него? Разбирате ли.. Вече едвам издържам.. Стомахът ме боли от нерви.
Искам да го видя.. Но сам.. Искам да го заговоря.. Но всички знаем, че няма да го направя..
Тогава какво да правя?

На сигурно

2007-07-20T04:07:00.000-07:00

Наскоро установих... Всъщност, кого лъжа? Винаги съм си го знаела.

Аз съм лицемер.

Постоянно давам съвети на приятелите ми как да се впускат в разни приключения и да рискуват. Защото нали-който рискува, печели. Но аз никога не рискувам. предпочитам да играя на сигурно. Изпускам милиони шансове, които животът ми предоставя ежедневно, но мен ме е прекалено бъз, за да се поддам на течението. Просто предпочитам лесното, безболезненото.

Не се карам с нашите да ми удължат вечерния час, защото ме е страх съвсем да не ме накажат.
Не поглеждам момче, което ми харесва, защото ме е страх, че няма да ме погледне така, както аз искам.
Не обичам хората, защото ме е страх, че после ще ме боли.

И всеки ден все повече се примирявам с неща като тези и просто ги приемам. Не се боря да си ги отвоювам. Дали съм прекалено слабохарактерна? Защо по дяволите не рискувам поне веднъж? Пък ако ще всичко да изгубя..

Но не мога. Вече не се усещам как отдръпвам всички бурени около мен, за да не ме убодат. А някъде там може би се е криела моята роза, уви...

2007-07-15T06:04:00.000-07:00

Понякога тези завъртулки значат повече, отколкото си представяме..

What does your handwriting say about YOU?

Тишина

2007-07-13T02:27:00.000-07:00

Тихо е, чуваш ли как тишината обгръща всичко?

Честно, никаква муза, никаво желание за писане..
Лятната умора..
А може би просто не мога да пиша..
Или пък..никога не съм можела?

"Хъх, просто замълчи.."

Съжелявам, просто не мога повече явно..

Рисувам по небето...

2007-07-01T04:57:00.000-07:00

"Кой е любимия ти цвят?", попитах неведнъж.
"Всичките са ми любими!" отговорът оставаше един и същ.

А аз си зная...

Накрая, накрая ще стигна до онази вълшебна поляна, цялата зелена. Всички нюанси на зеленото: от онова меко и мълчаливо зелено с дъх на бор, цялото в блещукащи звездички, до другото зелено, мечтателското зелено, окъпано в срамежливи слънчеви лъчи. Усмихнати маргаритки сънливо ще надигат главички към слънцето, а то ще ги гали мило по листенцата и ще им се радва. Рижави пухени зайчета ще си играят по тревата, а захарни облачета ще следят с интерес играта им. Ще танцувам със сребристия ветрец и ще разказвам приказки на калинките. Ще се оглеждам в дъгата, а блестящи воали и пайети ще завалят от небето...

Какво, не вярваш ли?
Ах, да, този рай не съществува...

Но е толкова приятно дори само да си мечтаеш за него, нали?

Чуплива

2007-06-27T03:22:00.000-07:00

Депресивно ми е...
Искам да чуя тези думи...
Искам някой да ми ги каже...
Искам наистина да ги мисли...

She shines
in a world full of ugliness.
She matters
when everything is meaningless.

Fragile,
she doesnt see her beauty,
she tries to get away.
Sometimes,
it's just that nothing seems worth saving.
I can't watch her slip away.

I won't let you fall apart...

She reads the minds of all the people as they pass her by,
hoping someone can see.
If I could fix myself I'd..ah..
But it's too late for me.

I won't let you fall apart...

We'll find the perfect place to go where we can run and hide.
I'll build a wall and we can keep them on the other side.
But they keep waiting,
and picking...

It's something I have to do.
I was there, too...
Before everything else
I was like you...

Nin-The Fragile

Малките неща vol.3

2007-06-18T08:13:00.000-07:00

Знаете ли, за скорошния ми рожден ден получих много подаръци - козметики, парфюмчета, дрехи, джиесем и бла-бла..Но аз най- си се радвам на един друг, по-различен и по-специален за мен подарък. Може да ви се стори нищо толкова кой знае какво на пръв прочит, но аз винаги ще го помня този подарък, защото беше символ на всичко, което ме кара да се сумихна, беше символ на едно приятелство иии.. *момент за разчувстване* Не знам как да го опиша...Просто беше голяма изненада!

Това на снимката е шест-годишния Икар, който е още малка калинка, но ще порасне.Обича да слуша Lifehouse, защото го приспиват и зеленото е любимия му цвят. Хобито му е да се разхожди по многоцветни дъги и да събира капки пролетна роса. Той винаги е много весел, особено когато го пускам да се разгожда по монитора ми. Да, всъщност Икар живее само във въображението ми, но това не омаложава всички неща, които съм написала досега. За мен Икар винаги ще съществува, ще ми бъде приятел докрай и ще ме развеселява. Красавец е, нали?

Подари ми го мосю Оптимо, за което и трите Вив-и сме много признателни и благодарни. Слънчевият господин знаеше, колко много обичам"е" калинките и колко ги боготворя.Може би и затова, подаръкът беше перфектен.

Колко малко му е нужно на човек, за да се усмихне...
Само малките неща го умеят това...

посветено на Косето

Време за промяна

2007-06-16T08:55:00.000-07:00

Мдаааа...Лятото идва и отново настъпва времето за промяна,времето отново да се събуждам след 10 и да си мързелувам в леглото,мислейки "Каквои по дяволите правих вчера?"Естествено се сещам за онова сладкурско момче от плажа *усмивка*,поздрав към родителското тяло и добре познатия път към плажа,3та буна.

Най-накрая ще се отърва от досадните мисли дали внимавам да изръся някоя глупост или дали прекалявам с вежливостта или наизустените лъскави усмивки.Неее,вече ще се усмихвам от сърце и само когато си поискам и на който си поискам!Вече ще говоря каквото си искам,когато си поискам и за когото си поискам.Стига съображения,усложнения и всякакви подобни -ения..

Ще съм заобиколена само то хора,които са ми приятни и в крайна сметка-ще си почина от целия този преструвен живот,който водя през последната почти една година.Няма пък!

Не ми пука,че успехът ми го пре**ах от всякъде и нито стипендия,нито софийски университет ще видя.Това си е моя живот и ако искам и шивачка ще стана пък!Като за начало ще пробвам местните работи за лятото за доходи,ноо кой знае..

Не отдавайте мн значение на поста,просто си изливам за пореден път "незаинтересоваността" за някои неща,за които всъщност ме е грижа..

The Sims

2007-05-29T10:17:00.000-07:00

The Sims-компютърна игра,при която ти си създаваш хора,строиш им дом,управляваш ги и просто казано-те са пионки за тове забавление.Можеш да ги накараш да са работливи,да се влюбят,оженят.После пък ако си в кофти състояние,може и да им намериш някой симпатяга от съседния квартал и да си живеят тримата в една къща.Но ако си мързел и не се грижиш за тях-те умират.Но това не ти пречи,защото просто ще отидеш в главнто меню и ще можеш да си направиш нов герой и отново да съсипеш живота му..

Знаете ли,мисля си че живота е точно една игра,но не я играем ние.Сякаш някой ти дава постоянно нови приятели,чувства,прключения,късмет,победи и после само за един миг ти ги отнема и ти оставя само спомените.Естествено Той не разбира,какво е някой да се гаври така със самата ти личност,но нали пък му е забавно?

Аз съм пионка...Но ми омръзна да се съпротивлявам...Затова ще продължа играта...

Пост за намръщени хора от весело човече

2007-05-25T09:06:00.000-07:00

Днес не съм в настроение за драматични прозрения или пък откровения.Просто исках да напиша нещо,колкото да не занемарявам блога си:))

Иии,първото,което се сетих е за всички Вас..Всички Вас,които познавам.Дам,не се кокори така,може и да не се познаваме лично,но аз мисля за теб всеки ден-всеки път,когато поглеждам очарователната дъга след сънливия летен дъждец,всеки път,когато потъркам доволно крачка в пясъка на плажа и най-вече-всеки път,когато някой облак ми се усмихне.Обичам начина,по който се заблавляваш на глуповатите ми изцепки,когато бъркам правилната дума с някоя друга,подобна на нея.Обичам,че се забавляваш от мен и че ти нося щастие.,странно щастие,но -щастие...

Щом си ми приятел,значи си намерил нещо в мен,нали?Или пък толкова нищо не си намерил в мен,че си ме съжалил и си ми станал приятел...Няма значение,пак ти благодаря,че си ми приятел,защото това ме радва и ме кара да продължавам напред!!!

О-Б-И-Ч-А-М Т-Е!!!!{}{}{}